Златозадката (Euproctis chrysorrhoea L.) е разпространена навсякъде у нас и гъсениците й повреждат почти всички овощни дървета и много горски видове, но предпочита ябълката и крушата.
Възрастното насекомо е сравнително дребна пеперуда. Крилата са бели, с копринен блясък, понякога върху предните има черни петна. Коремчето е покрито с къси кафяви власинки и завършва с туфичка от златисти космици, които са много по-плътни при женските индивиди. Възрастната гъсеница има тъмносив цвят, с две червени надлъжни линии по гърба, а от страни на тялото с по една бяла прекъсваща се линия. На деветото и десетото членче се намира по една оранжево-червена брадавичка. Тялото е силно окосмено с дълги жълто-кафяви космици, събрани в кичурчета, които излизат от брадавички.
Златозадката зимува като гъсеница от трета възраст в оплетени зимни гъсенични гнезда, обхващащи няколко повредени листа и силно обвити с белезникавосцва паяжина. Гнездата са прикрепени здраво по върховете на младите леторасли, от които се отделят много трудно с ръка. Понякога гнездата достигат големината на малък юмрук и се забелязват отдалече след листопада.
Напролет с разлистването на дърветата, дори и по-рано, когато набъбнат пъпките, гъсениците напускат гнездата си и започват да се хранят, като лакомо изгризват листата на нападнатите дървета. При захлаждане на времето гъсениците се събират на купчинки върху старите си гъсенични гнезда или в местата на разклоненията на клонките и клоните, като изпридат обилна паяжина. С нарастването си гъсениците стават още по-лакоми и изгризват почти изцяло листата на нападнатите дървета, които добиват вид на опожарени. В края на живота си започват до живеят самостоятелно (поединично). Изхранилите се напълно гъсеници си приготвят рехав пашкул и какавидират в него, прикрепени между изгризаните листа.
Пеперудите се появяват в края на юни и летят до края на юли. Летят и копулират, без да се хранят допълнително. Снасят яйцата си по долната страна на листата под формата на своеобразни възглавнички, покрити със златисти космици. Младите гъсеници се излюпват в края на юли - началото на август. Те се хранят обикновено групово, като скелетират листата - изгризват горния епидермис и паренхима, без да засягат долния епидермис и жилките. Преминават на други листа, като се хранят по същия начин. Повредените листа засъхват и се завиват. Достигнали трета възраст, гъсениците си приготвят зимни гнезда групово, където презимуват.
Златозадката има едно поколение. Появата й най-често е внезапна, след многогодишен период на почти пълно отсъствие. Зимуващите гъсеници издържат на температури до -35ºC.
Борба със златозадката
Борбата със златозадка се извършва преди всичко с химични средства. Тяхната ефективност е по-висока при третиране на новоизлюпените гъсеници, през юли. Прилагат се при 10-15% повредена листна маса. Няма официално регистрирани препарати за борба със златозадката. Може да се използват широкоспектърни инсектициди - Вазтак нов 100 ЕК - 0,015%; Нуреле Д - 0,05%, Децис 2,5 ЕК - 0,04%, както и всички одобрени биопрепарати на базата на Bacillus turingiensis.
През невегетационния период, трябва да се правят обследвания в овощните градините, които са застрашени от нападение или неприятеля е забелязан през предходната година. Зимните гнезда се изрязват и изгарят.
