Жълтата стридоподобна щитоносна въшка (Quadraspidiotus pyri) е разпространена повсеместно в страната. Вреди по всички овощни видове, като се заселва и смуче сок по клоните и стъблата им. Най-силно страдат крушата, следвана от сливата, дюлята и трънката. В слаба степен напада прасковата, черешата и мушмулата. Среща се и по някои горски видове дървета.
Възрастната женска има овално крушовидно тяло с лимоновожълт цвят, дълго около 1,6 мм. Последното членче на тялото (пигидиумът) има 3 двойки лобове и жълто-кафяв цвят. Щитчето на женските индивиди е плоско, почти кръгло и слабо издуто в средата, с диаметър около 2 мм. В средата е жълто-оранжево до червеножълтеникаво, а в останалата си част е сиво-черно, със светла периферия. Щитчето на мъжките индивиди е овално, продълговато, слабо издуто. В единия си край е тъмнооранжево, а в останалата част сиво-черно, с дължина около 1,5 мм и широчина 1 мм.
Жълтата стридоподобна щитоносна въшка развива едно поколение в годината и зимува като ларва от втора възраст по кората на клоните, в разклоненията, във вдлъбнатините и в пукнатините на кората. Напролет със затопляне на времето презимувалите ларви започват да смучат сок от кората, линеят и се превръщат във възрастни женски, които се оплождат от мъжките индивиди. Оплодената женска снася яйцата си доста продължително - от началото на май до края на октомври, като максимумът на яйцеснасянето е към края на юни. Една женска снася 70-75 яйца. Ембрионалното развитие протича за 7-10 дни. Излюпилите се ларви се движат известно време, докато намерят подходящо място за постоянно закрепване, където остават до края на развитието си до възрастни индивиди, като смучат сок от кората на стъблото, от клоните и клонките. При масовото си намножаване въшката се струпва в големи колонии подобно на струпеи, като деформира нападнатите клони под формата на по-плитки или по-дълбоки вдлъбнатини. Кората се напуква и изсъхва. Силно нападнатите дървета се изтощават и закържавяват. Когато не се вземат навреме мерки за борба, въшката може да причини изсъхването на отделни клони или на цялото дърво. Понякога въшката се закрепва и върху плодовете на крушата, като на мястото на прикрепването се образуват плитки трапчинки със зелен цвят, а около тях кожицата слабо почервенява.
По костилковите видове и особено по сливата много разпространен е сходният на жълтата стридоподобна щитоносна въшка вид Quadraspidiotus maranii Zahr. Той развива едно поколение в годината и зимува като оплодена женска. Въшката започва да снася обикновено към края на май и началото на юни: една женска снася от 40 до 120 яйца в продължение на два месеца. Ембрионалното й развитие продължава дни. Ларвите от първа възраст се развиват за 50-60 дни, а ларвите от втора възраст за 30-35 дни. В началото на септември се появяват първите женски, които след това се оплождат и остават да зимуват.
Борба срещу жълта стридоподобна щитоносна въшка
Борбата срещу щитоносните въшки включва зимна резитба с изрязване и унищожаване на нападнатите сухи клони. Химични мерки за контрол могат да се проведат както през зимния, така и през вегетационния период. Зимно пръскане се провежда след преминаване на студовете в края на зимата до набъбване на пъпките, когато зимуващите форми напускат укритията си и се придвижват към клоните. За зимно третиране се използват минерални масла. Тези препарати запушват дихателните отвори на неприятелите затова се пръска се с груба струя, която трябва добре да облее всички части на дървото, включително ствола и дебелите клони. Вегетационните третирания се извършват по време на разпълзяването на ларвите от новите поколения с препаратите Дурсбан 4 ЕК - 0,15%, Нуреле Д - 0,5% и други.
