Ръждата по костилковите се явява най-често по сливите (поради което често се означава и като сливова ръжда), но се среща още и по бадема, кайсията и прасковата. Главният ареал на разпространението й е подбалканският район на Северна България, където в отделни години предизвиква значителни поражения.
По горната страна на листата се наблюдават множество дребни (1-2 мм) жълти или червеникави петънца, от долната страна на които се образуват прашни купчинки спори, от начало жълти до жълто-кафяви (летни спори), а по-късно - черни (зимни спори). Силно нападнатите листа пожълтяват и листата окапват преждевременно. При влажни условия (особено в градини на ниски места, обилни нощни роси) ръждата може да причини масово преждевременно обезлистване на силно чувствителните сортове сливи (Кюстендилска синя слива), поради което плодовете узряват преждевременно, остават дребни и с намалено захарно съдържание, а дърветата са силно чувствителни на зимно измръзване. Предразполагащи фактори за силни повреди от ръждата по сливата са и прекомерното плододаване, повредите на кореновата система и развитието на други болести и неприятели (особено червените листни петна по сливата).
Ръждата по костилковите се причинява от гъбата Tranzschelia pruni-spinosae (Pers.) Dietel, която има две специализирани форми - Т. pruni-spinosae f. sp. typica и f. sp. discolor. Външно те се различават по цвета на листните петна (преобладаващо червени при първия вид и жълти при втория). Двете форми на гъбата са двудомни ръжди, които имат междинни гостоприемници, съответно Anemone ranunculoides за T. pruni-spinosae f. sp. typica и A. coronaria за T. pruni-spinosae f. sp. discolor. При нашите условия разпространението на патогена се осъществява основно чрез летни спори, пренасяни с въздушните течения от по-южни страни. Поради това по-силно нападение от тази болест се наблюдава в края на лятото, особено през август, когато преносът на големи маси от летни спори съвпадне с влажно и умерено топло време.
От сортовете сливи с по-висока устойчивост на ръжда се отличават Бяла прелестна, Виолетова ренклода, Хубава Лувенска, Габровска, Калифорнийска синя, Тулео грас, Поп Харитон, Зелена ренклода, Онтарио, Ана Шпет, Монфор, Синя юбилейна, Хиоска, Кратунка и др.
Силно чувствителни са сортовете Кюстендилска синя слива, Кралица Виктория, Италианска, Бърдачка, Манастирка.
Борба ръжда по сливата
Срещу сливовата ръжда е ефикасна химичната борба, която трябва да започне още при появата на първите петна по листата (най-често през втората половина на юни или първата половина на юли). Обикновено се налагат и още 1-2 пръскания през 20 дни.
Засаждането на сливови градини на ниски места със слаба проветривост трябва да се избягва или поне на такива места да не се отглеждат силно чувствителни сортове като Кюстендилската синя слива. Дърветата да се засаждат на по-големи разстояния в редове, ориентирани по посока на преобладаващите ветрове, с проредени корони. Междинните гостоприемници, които са в близост с сливови градини, трябва да се унищожават.