Семената на сусама са богати на мазнини (50-65%) и между високомаслените култури той заема първо място. Сусамовото масло е с високи вкусови качества и се използува в сладкарската, консервната и други под отрасли на хранително-вкусовата промишленост. Използува се и в медицината. При смилане на семената и отстраняване на семенната обвивка се получава тахан, от който се приготвя халва, а в медицината се прилага за лекуване на някои стомашни заболявания.Сусамът е най-топлолюбивата култура в нашата страна. Той е сухоустойчив, но има големи изисквания към влагата. Много вода усвоява по време на цъфтежа и нарастването на кутийките, период който е сух в нашата страна. Затова трябва да се отглежда сусам при напояване, на топли и рохкави почви с добър воден и хранителен режим.

Вегетационният период на сусама в зависимост от сорта и технологията на отглеждане варира от 30 до 90 дни. Може да се отглежда сусам и като втора култура.

Някои от особеностите в растежа и развитието са важни за правилното отглеждане на сусам. След поникването си той се развива бавно и не понася засенчване. Период на бързо нарастване настъпва преди цъфтежа. Цъфтежът е твърде продължителен (около 40-45 дни). С такава продължителност е и периодът от оплождането до узряването. Кутийките на сусама след узряването се разпукват и при ненавременно прибиране загубите са големи.

Предшественици подходящи за отглеждане на сусам

Сусамът не е взискателен към предшественика. Зимните житни култури са основни негови предшественици. Добри предшественици за отглеждане на сусам са зърнените бобови култури. Сусам може да се отглежда и след някои окопни култури. Не трябва обаче да се засява след себе си. Когато се отглежда сусам като втора култура, най-добре е па се засява след едногодишни бобови или след бобово житни смески, отглеждани за зелена маса или за сено.

Обработка на почвата преди засаждане на сусам

Семената на сусама са дребни и с малък резерв на хранителни вещества. Ето защо той предявява големи изисквания към качеството на обработката на почвата.

Веднага след прибирането на житната култура площта се изорава на 20-25 см дълбочина и веднага се дискува за заравняване на повърхността. Оранта се поддържа през есента в зависимост от степента на заплевеляване чрез дискуване, култивиране или преораване.

 

Предсеитбената подготовка на почвата за отглеждане на сусам се състои от няколко плитки култивирания с брануване, с цел към момента на сеитбата да се осигури 3-4 см рохкав слой с твърдо легло под него.

Когато се отглежда сусам като втора култура, веднага след прибиране на предшественика се извършва дискуване.

Торене на сусам

Сусамът не изисква високи торови норми, но е отзивчив на торене. Когато се отглежда при неполивни условия ориентировъчно може да се препоръчат следните норми: 8 кг N, 6 кг Р2О5, а при нужда 5 кг К2О на декар. При поливни условия нормите са 10-12 кг N, 8-9 кг Р2О5 и 7 кг К2О на декар. Фосфорните и калиевите торове се внасят преди оранта. Азотните торове при неполивни условия на отглеждане на сусам се внасят предсеитбено, а при поливни 1/2 предсеитбено и 1/2 като подхранване преди първата поливка.

Сеитба на сусам

За сеитба на сусам се използуват почистени и сортирани семена с висока кълняемост. Семената се обеззаразяват по сух начин с фализан - 200 гр. за 100 кг семена или се потапят в 0,2%-ов разтвор на формалин за 4 часа. От пролетните култури сусамът се засява най-късно - в края на май - началото на юни, когато повърхностният почвен слой трайно се затопля до 16-18°С. Когато се отглежда като втора култура не трябва да се засява по-късно от началото на юли. Засява се на 50-60 см междуредово разстояние с около 600% семена на декар като първа култура и с 1,2 кг като втора култура на дълбочина 2-3 см. След сеитбата площа се валира с гладък валяк.

Грижи през вегетацията

Борбата с плевелите се води с 1-2 окопавания в междуредията, като с последното окопаване се прави леко загърляне. При нужда във фаза З-и-5-и лист се прави ръчно разреждане, като растенията се оставят на 10 см едно от друго. Сусамът се полива обикновено през юли и август с поливна норма 50-60 м3 вода на декар.Прибиране на сусам

Прибиране на сусам

Кутийките на сусама узряват от основата към върха неедновременно. Това прави прибирането му трудно. Прибирането на сусама започва когато първите няколко кутийки станат зелено кафяви и не са разпукнати напълно, а семената са добили характерния за сорта цвят и големина. Растенията се изрязват ръчно със сърп, връзват се на малки снопчета и се нареждат на пирамиди на площадка, за да изсъхнат. След 15-20 дни се обръщат надолу и се изтърсват върху брезент или полиетилен. Прибирането може да стане и с косачки товарачки, като след просъхването на площадка растенията се овършават с добре регулирани, (за да не премазват семената) комбайни.