Ръжта се отглежда за зърно, от което се получава хляб или концентриран фураж за животните. Ръженият хляб е с по-ниска калоричност от пшеничния, има специфичен вкус, по-тъмен е на цвят и с по-малко белтъчини. Затова той се използува като диетичен и се препоръчва на диабетици и хора, склонни към напълняване.
Ръжта е една от най-невзискателните житни култури. Тя образува по-мощна, по-дълбока и с по-висока усвояваща способност коренова система, расте по-бързо от другите житни и се използува за паша през есента и рано през пролетта. По растеж и развитие тя е много сходна с пшеницата.
Предшественици подходящи за отглеждане на ръж
Ръжта не е много взискателна към предшественика. Понася засяване след себе си и след пшеница, ечемик и овес. Основното изискване към предшественика е той да се прибира рано, за да се обработи почвата, понеже ръжта се засява рано. Най-добри предшественици за отглеждане на ръж са ранните и средно ранните картофи, ленът, рапицата, пролетният овес и едногодишните смески за фураж. Подходящи предшественици за отглеждане на ръж са фасулът, соята, грахът и граховите смески, фият и фиевите смески, лещата и нахутът, както и торените окопни (царевица, слънчоглед, тютюн).
Обработка на почвата за отглеждане на ръж
Ръжта не понася прясно изорана и неулегнала почва, тъй като кълновете са със слаба пробивна способност. При улягане на почвата след сеитбата те се изтощават, растенията отслабват след зимата и посевите остават редки. Обработката на почвата за отглеждане на ръж е както при пшеницата, но трябва да се извърши рано, за да улегне добре почвата.
Торене на ръж
Мощната й коренова система е с добра усвояваща способност и дава възможност да приема трудноподвижни хранителни вещества. На леки песъчливи почви тя може да се тори с 1,5-2 тона оборски тор на декар, внесен с обработката. За нашите условия примерните торови норми за отглеждане на ръж са следните: 6-10 кг N, 5-6 кг Р2О5, а при нужда и 5-6 кг К2О на декар. Схемата на торенето за отглеждане на ръж е както при пшеницата. Пролетното подхранване трябва да се извърши рано, понеже нарастването е интензивно.
Сеитба на ръж
За сеитба на ръж трябва да се използуват семена ръж от последната реколта, понеже ръжта бързо загубва кълняемостта си. Семенният материал трябва да отговаря да бъде с чистота над 99% и кълняемост над 95%. Семената ръж не се обеззаразяват от главни, понеже ръжта не се напада от тях.
Ръжта брати предимно през есента, ето защо трябва да се засява преди пшеницата и ечемика (в планинските и полупланинските райони през първата половина на септември, а в полските - след 15 септември, но не по-късно от 15 октомври).
Засява се редово на 10-15 см междуредово разстояние с 400-500 кълняеми семена на 1 м2 (14-17,5 кг семена на декар). Когато се отглежда ръж за паша, сеитбената норма се завишава на 700-800 кълняеми семена на 1 м2.
Дълбочината на сеитбата на ръж трябва да бъде около 3 см. След сеитбата е необходимо валиране.
Грижи през вегетацията на ръжта
Рано напролет при установяване на изтегляне посевите се валират. През пролетта ръжта бързо отраства и се справя с плевелите. Тя оставя почвата след себе си чиста от плевели. Ръжта обикновено страда от плевели през есента. За борба с тях се използуват хербициди.
Критични по отношение на влагата са фазите вретене и особено изкласяване и наливане на зърното. При засушаване през пролетта се извършват 1-2 поливки. При гравитационно напояване на ръжта поливните норми са 70-100 м3, а при дъждуване - 50-60 м3 на декар.
Прибиране на ръжта
След узряването ръжта лесно се рони, понеже зърната не са добре обвити от цветните плеви. Най-подходящ момент за прибиране на ръжта краят на восъчна - начало на пълна зрелост. Стъблата на ръжта са жилави и създават затруднения при жътвата, която се извършва пряко с комбайн.
{youtube}F28jtSsG6Mw{/youtube}
