Обикновената краставична мозайка - Cucumber mosaic virus (CMV), група Cucumovirus е една от най-масово разпространените вирусни болести, която се среща по над 800 вида от 34 ботанически семейства.
Симптоми на болестта "Обикновена краставична мозайка"
Симптомите на болестта варират в зависимост от вида на гостоприемника и щама на причинителя. При някои култури (напр. тикви) първите признаци на болестта обикновена краставична мозайка се явяват след поникване на растенията, развили се от заразени семена. Техните семедели са жълти, а същинските листа са грапави и мозаично прошарени. Най-често признаците се явяват по възрастните растения 6-8 седмици след поникване. По младите листа се наблюдават жълтеникави зони от 1-2 mm в диаметър, които обикновено са ограничени от нервите. Впоследствие повърхността на листата придобива мраморножълтеникав вид, а петурата се нагърчва и деформира. Понякога само периферията на листа пожълтява, без ясно изразена мраморовидност или се наблюдава пълна хлоротичност на листата. Болните от обикновена краставична мозайка растения закържавяват, поради забавяне или спиране на растежа. Междувъзлията са къси, а листата се извиват постепенно надолу (епинастия).
По плодовете се наблюдават тъмнозелени и бледозелени до жълти петна, които са с гладка или неравна повърхност. Такива плодове са дребни и деформирани.
При някои свръхчувствителни сортове заразяването с този вирус предизвика бързо увяхване и преждевременно загиване на растенията, без да се проявяват типичните признаци. В този случай кореновите власинки загиват и по корените се наблюдава гниене. Особено силна е тази реакция при внезапни застудявания. От тиквените култури по-голяма устойчивост към болестта обикновена краставична мозайка проявяват дините, докато пъпешите, тиквичките (С. реро var, giromonia) и тиквите (С. реро и С. maxina) са силно чувствителни. Някои тиквени сортове дори реагират с некроза, което довежда до бързо изсъхване на листата.
Причинител на болестта
Cucumber mosaic virus (CMV) (група Cucumovirus). Вирусът се пренася с листните въшки по неперзистентен път.
Индикаторни растения са Chenopodium quinoa, Ch. amaranticolor, Ch. murale, Phaseolus aureus, върху които вирусът образува типични локални повреди. По тютюневия сорт Самсун, N. glutinosa и краставица вирусът предизвиква мозайка.
Вирусът има многобройни щамове и вариетети: var. lycopersicovastans, некротични и латентни щамове, изолирани от пъпеши и др. Устойчиви линии и сортове са:
- Беландо F1, Astrate, Arabel, Cora, Emily, Monarch;
- всички съвременни сортове краставици от тип Корнишони (Adonis, Alert, Alvira, Amanda, Anka и др.);
- тип краставици с бодливи плодове (Belcanto, Bellendo, Prestige, Victory, Darina, както и оранжерийният сорт Ando).
Вирусът презимува в редица многогодишни или двугодишни растения, като дървета, храсти, цветя, плевели, зеленчукови култури и др. Вирусът не се пренася със семената на краставиците. В ограничени размери вирусът се пренася със семената на бялата тиква, врабчовите чревца и лупината. През вегетацията вирусът се разпространява неперзистентно от над 80 вида листни въшки (най-вече Aphis gossypii и Myzus persicae), a също и от краставичния бръмбар Diabrotica duodecimpunctata.
Борба с болестта "Обикновена краставична мозайка"
Краставиците и другите чувствителни към патогена култури трябва да се отглеждат изолирано от участъци със заразени плевелни и други растения. През вегетацията да се води редовна борба срещу векторите, като се използват подходящи за целта инсектициди. За намаляване на заразата от вируса се препоръчва пръскане на растенията с емулсии от масла (минерални или растителни), а също и прилагане на отблъскващи материали (алуминиево фолио) или химични вещества (репеленти). Добри резултати се получават при използването на привличащи средства, като жълти полиетиленови платна, намазани с трудно изсъхващо лепило. В практиката трябва да се използват по-устойчиви сортове.