Някои от нематодите паразитират по корените на растенията, като проникват в кората им, където се хранят и размножават. В некрозиралите тъкани се развиват други организми, главно бактерии и гъби, които ускоряват тяхното разрушаване и отмиране. Растежът на нападнатите дървета отслабва. Листата са бледозелени, не достигат нормални размери. Намалява и се влошава качеството на добива. Понижава се устойчивостта на растенията към другите патогени и към ниските температури.
Характерно за картината на нападението от паразитните почвени нематоди е, че се проявява забележимо в отделни петна от насаждението - там, където броят им е надминал далеч прага на вредност.
Общо взето, почвените нематоди са бавно подвижни и в почви с по-тежък механичен състав не могат “да настигнат” постоянно нарастващите активни корени, по които паразитират. Те се намножават по-бързо и нанасят по-големи поражения в леки почви.
От разнообразните почвени нематоди по овощните растения вредят най-често представители на родовете Pratylenchus, Раrаtylenchus и Rotylenchus.
По ябълката в нашата страна са идентифицирани 64 вида нематоди. Не всички обаче са паразитни. Голяма част от тях не са обект на растителната защита.
Големите поражения, които почвените нематоди нанасят на овощните растения в редица страни, са наложили да се разработят ефикасни методи и средства за борба с тях, които в много случаи са трудни и скъпи, но при определени условия са абсолютно необходими и икономически оправдани.
Площите, определени за овощни насаждения или разсадници, най-напред трябва да бъдат проучени от компетентни специалисти, за да се установят видовият състав и популационната плътност на паразитните почвени нематоди. За целта се вземат почвени проби от същата дълбочина, на която са разположени главната маса активни корени на културата-предшественик. Особено внимание трябва да се обърне на площите, предназначени за овощни разсадници, защото вредата от нематодите в семенилищата и питомниците е по-голяма и с по-лоши последствия. Пробите трябва да се вземат през вегетационния сезон, като се има пред вид, че в силно засушаваните почвени участъци и при замръзване на почвата броят на нематодите намалява.
Независимо, че нематодите от рода Pratylenchus са полифаги, при смяна на културите и подложките пораженията намаляват. По отношение чувствителността на отделните подложки при ябълката не са установени различия. При черешата растенията са по-чувствителни на Pratylenchus penetrans, когато са присадени върху махалебка, а клоновата подложка SL 64 е по-устойчива на Р. vulnus.
Най-добри резултати се получават при използване на химични средства за борба с нематодите. Химичните средства се прилагат за третиране на почвата в разсадниците преди засаждането на подложките и по време на тяхното отглеждане, за дезинфекциране на корените на овощните дървета след изваждането им от разсадниците и за борба с нематодите във вече създадените овощни насаждения. При дезинфекциране на почвата в разсадниците препаратите трябва да се внасят на 15-20 см дълбочина, а на площи, където ще се създават нови овощни насаждения, двуслойно - на 15 и 40 см.
При третиране на почвите в разсадниците по време на вегетацията се препоръчва да се използват нефитотоксични нематоциди.
Борбата с почвените нематоди в овощните градини или на площи, където предстои да се създават нови овощни насаждения, трябва да се предшества от съответно проучване и тестиране на почвата, за да се установи дали преобладават почвени нематоди, или е специфична почвена умора. При сравнително по-тежки почви и неутрална или слабо алкална реакция на почвения разтвор съществува голяма вероятност от наличие на почвена умора. В такива случаи нематоцидите не дават очаквания резултат.
При наличност на нематоди обаче третирането на почвата с нематоциди подобрява неколкократно растежните прояви на дърветата.
