За прерастване на семената е необходимо такова количество вода, което да превишава с 25% теглото на семето, или близо два пъти повече, отколкото е необходимо за пшеницата. При полски условия такъв благоприятен воден режим на лещата може да се осигури главно в ранните пролетни дни. До настъпване на цъфтежа лещата изисква висока почвена влажност. По време на цъфтежа и узряването тези изисквания се снижават и тя по-лесно понася засушаване. При продължителни засушавания растенията забавят или напълно преустановяват своя растеж, който се възстановява отново при овлажняване на почвата и по време на узряването те достигат близка до нормалната височина.
Лещата е доста взискателна към влагата и дава високи и стабилни добиви в онези райони, където количеството на падналите валежи не е по-малко от 400-500 мм годишно. Тя обаче не понася излишък на влага, особено по време на наливането на зърното, тъй като влагата създава благоприятни условия за богата вегетативна маса и развитие на болести, удължава вегетацията и забавя узряването.
Едросеменните форми леща по-силно страдат от суховеите и другите форми на засушаване в сравнение с дребносеменните и в сухи години от тях се получават твърде ниски и с влошено качество на продукцията добиви (семена с нестандартна едрина и нетипично оцветяване).
В засушливите райони цъфтежът на лещата често съвпада с почвените и атмосферните засушавания, които значително снижават добивите както в количествено, така и в качествено отношение.
Дребносеменните сортове леща са по-издръжливи на засушаване от едросеменните. Особено чувствителни са едросеменните и повечето от дребносеменните сортове леща към атмосферното засушаване по време на масовия цъфтеж, което предизвиква окапване на значителна част от цветните пъпки, цветовете и младите завръзи. При сухо време (без дъждове) в периода на узряването и прибирането се получават светлозелени и добре охранени семена, което е важен показател за пазарната стойност на тази култура.
