Болестите и неприятелите всяка година нанасят щети на селскостопанските култури. В повечето случаи те са специализирани към определени култури или група култури и ако не се вземат мерки за борба с тях, те могат да причинят силно понижение на добивите или да провалят реколтата напълно.
Към агротехнически мерки за борба с болестите и неприятелите се отнасят следните:
- Редуване на култури, които не се нападат от едни и същи болести и неприятели. Чрез смяната на културите се създават условия, неподходящи за развитие на болести и неприятели, които загиват или намаляват размножаването си. Често за борба с болестите и неприятелите се налага не само смяна на културите, но и пространствена изолация (цвеклов хоботник, хесенска муха, мана и ръжда по слънчогледа и др.).
- Редуване на култури с различни технологии на отглеждане (зимни житни с окопни). Понеже обработките се извършват в различно време и на различна дълбочина, нарушава се нормалният цикъл на развитие на болестите и неприятелите.
- Засяване на междинни култури, когато дадена култура се засява два пъти на един участък. Междинните култури трябва да са такива, че да не се нападат от болестите и неприятелите, от които се напада основната култура.
- Унищожаване на растителността в необработваемите площи, където често се развиват болести и неприятели, които след поникване на културните растения се прехвърлят върху тях.
- Използване на устойчиви на болести и неприятели сортове и хербициди. В това отношение селекцията има доста големи успехи и такава устойчивост е вече задължителна при създаване на нови сортове (хибриди).
Всички агротехнически мерки за борба с болестите и неприятелите се извършват без влагане на допълнителни средства, понеже се прилагат по необходимост при отглеждане на културите. Някои от тях (редуването) засега са единствените средства.
