Какво представлява бактерийният пригор (ъгловатите петна) по краставиците?
Бактерийният пригор по краставиците (ъгловатите петна) е твърде широко разпространено и силно вредоносно заболяване за тиквените култури в нашата страна, но има най-голямо стопанско значение за краставиците, отглеждани в полиетиленови оранжерии, както и за корнишоните в края на вегетационния сезон. За бактерийния пригор по краставиците е характерно, че по листата се образуват по-бледи, ограничени от нерватурата петна с ъгловата форма. Оттук идва и наименованието на болестта ъгловати петна по краставиците. При влажни условия, особено рано сутрин, по долната страна на листата в местата на петната се образуват дребни капчици бактериален ексудат. Погледнати отстрани, те блестят. През деня с намаляване на относителната влажност на въздуха капчиците изсъхват. По-късно засегнатите в петната тъкани прегарят и опадват. По листата остават множество дупчици. При по-силно нападение може да загине по-голяма част от листната маса.
Причинителят на ъгловатите петна по краставиците напада и плодовете. По тях се образуват кръгли воднисти нетна, които постепенно проникват дълбоко в плода. По повърхността им се образува мръснобял ексудат. Заразяването на младите плодове предизвиква некротиране и деформации. Прониквайки навътре, патогенът постепенно достига семената и ги заразява. Всички болни плодове изгниват.
Кой е причинителят на бактерийния пригор по краставиците и какви са изискванията за неговото развитие?
Причинителят на болестта бактериен пригор по краставиците е бактерия, наречена Pseudomonas syringae pv lachrymans. Болестта се развива най-добре при 25°С и загива при 50°С за 10 мин. Запазва се в семената до 3 години и чрез тях може да бъде масово разпространена в страната. От заразените семена поникват растения, признаците на които се развиват още по котиледоните (семеделите). Загубите от такива посеви са твърде големи. Бактерията се запазва много добре и в повредените тъкани на листата. За известен период тя може да се запази и в почвата. От тях в дъждовно време с капките бактерията се пренася върху листата на краставиците, където се развиват описаните по-горе признаци.
Развитието на бактериен пригор по краставиците се благоприятства при умерено топло и дъждовно време, придружено от вятър, който предизвиква механични наранявания. В плодовете на растенията патогенът прониква единствено през раните, големината на които не е от съществено значение. Като се развива в тъканите на нападнатите плодове, бактерията достига семената и ги заразява. В тях се запазва както по повърхността им, така и в семенната обвивка. Освен с дъждовните капки бактерията се разпространява лесно и с помощта на поливните води.
Какво трябва да се направи за борба с бактерийният пригор по краставиците?
При поява на първите петна в посева всички листа с признаци на ъгловати петна по краставиците (първоначално те са единични) трябва да се изрежат и да се изгорят. Трябва задължително да се спазва на 4-5-годишно сеитбообращение. В оранжериите трябва да се поддържа по-висока температура и ниска атмосферна влажност. При поява на първите признаци на болестта може да се проведе пръскане с медсъдържащи препарати: Шампион ВП - 0,3%, Фунгуран ОН 50 ВП - 0,3% и други. При условия, благоприятни за развитие на заболяването, пръскането може да се повтори.
