Амидостомоза - клека по гъсетата

Амидостомозата е широко разпространено паразитно заболяване при гъските. Патиците боледуват по-рядко. Във влажни години болестта взема широки размери. Заразяват се до 100% от гъсетата. Смъртността достига 70-80% и повече.

Болестта се причинява от малко червейче, дълго 1-2 см. Цветът му е светло керемидено кафяв. Червейчето живее в мускулестия стомах на птиците, вмъква се в роговия пласт или под него и го разрушава. Тук снася яйца, които с екскрементите се изхвърлят навън. Попаднали на сухо, яйцата загиват. Във водата обаче те се развиват и до една седмица от тях се излюпват червейчета, които могат да плуват и се залепват по тревата, откъдето гъсетата ги поглъщат. Попаднали в стомаха, червейчетата се вмъкват под роговия пласт и за три седмици стават възрастни. В гъските живеят повече от една година.

Заболяването се наблюдава най-често през пролетта и началото на лятото. След топли и меки зими то може да обхване още в края на март и началото на април 1-2-седмични гъсета. По-възрастните от два месеца гъсета са по-устойчиви на болестта.

Във влажни години амидостомозата обхваща голям брой гъсета. Болните са без апетит, стоят на едно място, трудно се движат. След това стават клекави, залитат, падат настрани или по гръб и не могат да се изправят. Отслабват бързо. Боледуването продължава десетина дни и завършва със смърт.

Диагнозата се поставя лесно. При разрез на мускулестия стомах на умряло или убито тежко болно гъсе се намират много червейчета. Често те са размесени с кашеста червено-кафява маса, която представлява разрушения рогов пласт на стомаха.

Лекуването се провежда под непосредствен контрол и указание на ветеринарен лекар. Слабите гъсета се отделят и се хранят в отделна група.

Гъсетата се заразяват във водоемите през време на паша, поради което мерките за опазване им са насочени към оздравяването на пасищата. Най-опасни са малките локвички, затова те трябва да се засипват. Всички възрастни гъски и патици се третират с предпазна цел през януари или през ранна пролет, преди да се пуснат на паша. На такова действие се подлагат и всички гъсета 20 дни след изкарването им на паша. Екскрементите се събират и се съхраняват на сухо място. Храната и водата трябва да се залагат винаги в чисти съдове.

ВИЖТЕ ОЩЕ: