Регулиране на силата на растежа (нарастването, или уголемяването) на скелетните клони и разклонения.

По време на формирането на короната на овощното дърво е необходимо да има известна съразмерност в силата на растежа, а оттам и в уголемяването на отделните скелетни клони и разклонения. Важна грижа на овощаря при резитбите за формирането на короната е и да регулира растежа на скелетните клони и разклонения така, че всяка скелетна част да добие развитие, съответстващо на мястото, от което започва да расте в короната. Става необходимо по-силно развиващите се скелетни клони и разклонения да бъдат забавени в нарастването им, а по-слабите и изоставащите в нарастването да бъдат засилени. Това се постига главно чрез използването на различно по сила съкращаване и чрез изменяне положението (наклона) на скелетните клони и разклонения.

1. Колкото по-високо върху ствола или централния клон (водача) се намира даден скелетен клон, толкова по-малка трябва да остане дължината му след съкращаването в сравнение с по-ниско разположените. Също колкото по-близо до върха на скелетния клон се намира скелетното разклонение, толкова по-малка трябва да остане дължината му след съкращаването в сравнение с по-ниско разположените. Затова и обикновено по-високо разположените скелетни части се режат по-силно.

2. Скелетните клони и разклонения, които са по-силни (по-дълги и по-дебели) в сравнение с другите, отколкото това съответства на мястото им в короната, се режат по-силно. Така се забавя уголемяването им. Обратно, по-слабите скелетни клони и разклонения, отколкото това съответства на мястото им в короната, се режат по-слабо (скъсяват се по-малко) или се оставят без резитба, с което се засилва удължаването им. По време на формирането на палметите обаче растежът на скелетните клони се регулира само чрез променяне на наклона им, без да се съкращават продължителите, с изключение на продължителя на водача. Последният се съкращава с оглед да израснат на желаната височина силни леторасти за бъдещи скелетни клони.

3. По-изправено растящите скелетни клони и разклонения са облагодетелствани в растежа си (получават повече хранителни сокове) и се уголемяват по-бързо, затова те се режат по-силно, отколкото по-наклонените навън (към земята), които се режат по-слабо, а в едни случаи се оставят без резитба, за да останат с повече пъпки, да развият повече листа и да се засилят.

4. Регулирането на силата на растежа на скелетните клони и разклонения трябва да се постига не само чрез различни по сила резитби, а главно чрез променяне на наклона им, което трябва да бъде важна практика при формирането на короната. По-силните и по-изправено растящи скелетни клони и разклонения чрез разпонки или чрез съответни привързвания се наклоняват навън, а по-слабите и по-наклонени навън скелетни клони и разклонения чрез привързване се повдигат и се поставят в по-изправено положение. По-силните и по-изправено растящи скелетни клони в едни случаи може да бъдат отклонени от вертикалния растеж и чрез резитба над някоя подходяща навън и по-наклонено растяща клонка, която става продължител на скелетния клон.

5. Резитбата на обрастващата дървесина също може да подпомогне регулирането на силата на растежа на скелетните клони и разклонения. Чрез по-силна резитба и намаляване броя на листните пъпки и листата, когато няма плод, както и чрез оставянето на много плодни пъпки и плодове, когато има плододаване, се постига отслабване на по-силните скелетни клони и разклонения. Обратно, чрез по-слаба или никаква резитба и чрез оставяне на повече листни пъпки и листа, а при плододаване и чрез намаляване броя на плодните пъпки и плодовете при по-слабите скелетни клони и разклонения се постига засилването им. В тази насока се действа не само чрез зимната резитба, а и чрез летните (пензиране на леторастите и пререждане на плодовете).

6. Надлъжното разрязване на кората в основата на слабите скелетни клони, както и напречните нарези над тях също могат да допринесат за засилването им.

Посочените дотук принципи при формирането и резитбата на овощните дървета важат главно за обикновените закръглени корони, но повечето от тях са еднакво важни и за палметите.