Напоследък интересът към свободнорастящата корона е засилен. Тя може да се прилага при почти всички овощни видове. Принципното различие при формирането на свободнорастящата корона в сравнение с подобрената етажна корона се изразява в това, че дърветата се режат много слабо в млада възраст. Не се прилага никакво съкращаване на продължителите на скелетните клони и на водача. След встъпване на дърветата в плододаване короните им постепенно се просветляват, а при затихване на вегетативния растеж се прилага ограничаваща резитба. В резултат на слабите резитби така нареченият младенчески период не се удължава и дърветата започват да раждат плодове по-рано, отколкото ако им се прилага резитба за формиране на подобрена етажна корона.
Неприлагането на каквато и да е резитба през първите няколко години след засаждането на дърветата обаче, може да доведе в някои случаи до формиране на корони със слаб скелет и до влошаване качеството на плодовата продукция през първите няколко плододавания. При някои от видовете и сортовете се налага прилагането на подобрена етажна корона, тъй като съкращаването на продължителите на скелетните клони и водача през периода на формиране на короните е просто неизбежно. При дюлята например, ако не се приложи съкращаване, скелетните клони и разклонения може бързо да се огънат под тежестта на плодовете, което затруднява формирането на короната. Без съкращаване се получава огъване на скелетните части и при кайсията, която в млада възраст образува обикновено много силни (удължени) прирасти. Силни продължители се образуват и при някои черешови и сливови сортове, които се разклоняват слабо и в резултат на това се получава ненужно удължаване на скелетните части. Съкращаване е наложително и при сливовите сортове с крехка дървесина, с оглед да се изгради по-здрав скелет. Очевидно е, че при избора на система на формиране (подобрена етажна или свободнорастяща корона) овощарят трябва да се съобразява с характерните особености на видовете и сортовете и с растежната сила на дърветата в млада възраст.
При формиране на свободнорастяща корона резитбата след засаждането е както при подобрена етажна корона. През следващите няколко години резитбите са слаби. Премахват се само клони и клонки, които израстват под остър ъгъл, разположени са вертикално и има опасност да се превърнат в конкуренти на скелетните части. След встъпване на дърветата в плододаване резитбата за просветляване се засилва, при което се премахват клони и клонки, предизвикващи сгъстяване и засенчване на короните. Окончателното формиранне се извършва еднократно, а в продължение на 2-3 години. Желателно е при формирането да се подбират скелетни части, наподобяващи тези на подобрена етажна корона, без да се спазва строго правилното им разпределение. При затихване на растежа се извършва ограничаваща резитба, с което се осъществява окончателното оформяне на короната.
