Пъстрият средиземноморски характер на южната част на страната предлага относително благоприятни условия за въвеждане и отглеждане на някои нетипични за България южни култури, една от които е фисташката.
Фисташката (Шам-фъстък) е един от най-ценните орехоплодни видове. Ядката е с приятни вкусови качества, с висока хранителна, диетична и лечебна стойност - тя има широко приложение в сладкарството, лакомство за прясна консумация и спътник на "фините" напитки. От галите се получава голямо количество танин и някои бои за обработка на кожи и текстил. Отделя се и ценна смола, която се използва в медицината, в ликьорната и химическа промишленост, а в Средна Азия от нея се произвежда предпочитана дъвка. Ядката съдържа до 70% масло - по качества близко до маслиновото, 18-24% протеини, 4-17% захари и до 40% танин в галите по листата.
Фисташката е едно от най-сухо- и горещоустойчивите, непретенциозни овощни растения. Твърде невзискателна към почвеното плодородие, фисташката може да заеме едни от най-бедните, сухи, каменисти земи, негодни за други земеделски култури.
Фисташката е представена с 20 вида в Азия, Европа и Средна Америка. У нас расте естествено само Pistacia terebinthus L. - високородовита, с дребни плодове - 10 000 бр./кг.
Най-широко разпространена е истинската фисташка - Pistacia Vera L. - основно в Средна и Предна Азия и по-ограничено - в Средиземноморието и Америка.
Фисташката е двудомно, дълговечно растение, рядко едностъблено, основно многостъблено, с височина до около 3 м - при едностъблените - до 6-7 м, с мощна коренова система, която има своеобразна структура: скелетните корени отначало се насочват надолу до около 1 м, а след това - в хоризонтална посока. На около 1-1,5 м от стъблото отново се издигат в подорния хоризонт на почвата. В пустинната суха фисташкова "савана" на Централна Азия корените достигат 15-16 м. Общата корона е разлато-куполовидна. Кората е белезникавосива, гладка. Листата са три- и по-рядко петделни кожести отгоре и сивозелени отдолу - развиват се след цъфтежа. Плодните пъпки на мъжките растения са 2-3 пъти по-големи от женските и се отварят 4-5 дни преди тях.
Фисташката е ветроопрашващо се растение и в по-малка степен ентомофилно - женските цветове са без венечни листчета, но са богати с нектар. Цъфтежът, в зависимост от метеорологичните условия, протича от средата на април до началото на май. Плодовете узряват до края на септември. Най-ценни са сортовете с отворена по коремния шев черупка. Зелените семедели са покрити в обща пурпурна "мантия". При оптимална влажност и температура 18-20°С семената никнат за 4-5 дни.
В различно време у нас са внесени сортовете Ашури и Алепо, с разпукната черупка.
Размножение. Най-широко практикувано е семенното размножаване чрез директно засяване на семената в почвата, рътени или без рътене, по 3-5 броя в гнездо, на дълбочина 5-6 см. В семенните растения преобладават мъжки - над 52%. Това налага допълнителни разходи за присаждане на място с пъпки от женски дървета.
Отдавна е усвоено производството на посадъчен материал чрез присаждане. За тази цел се използват семенни подложки от истинската и от дивите фисташки. Поради обилното смолоотделяне е въведена специална техника на присаждане, най-добре и най-рано разработена от иранските майстори-овощари. Напречният пререз на кората се прави в долния край на отвесния разрез (обратно "Т"). Отрязаното с тънка пластинка (chip) дървесина щитче се пъха отдолу-нагоре. По този начин се осигурява свободно изтичане на смолата. Също присаждането може да стане и с наклонен напречен пререз и в горния край на отвесния разрез, което допълнително улеснява изтичането на смолата, при това позволява щитчето да се втиква по традиционния начин - отгоре-надолу. Присаждането по метода "прозорче" е непригодно за фисташката.
Засаждането на постоянно място и по-нататъшните вегетационни грижи се извършват по общоустановените в овощорството правила.
Разстоянията за засаждане на фисташката са увеличени - не по-малко от 8x12 м. Водещо правило е да има достатъчно свободно пространство между короните и за формиране на мощна коренова система.
На 6-7 женски дървета се засажда едно мъжко, по възможност откъм посоката на вятъра, който преобладава по време на цъфтежа.
Събраните узрели плодове се очистват от месестата обвивка, изсушават се добре и се съхраняват в прохладни сухи помещения, с подходяща защита от гризачи, при температура до 18°С. Реализират се до настъпването на горещините през следващата година, за да не гранясат.
