Подготовка на мястото за засаждане на лозите

Предварителна подготовка на мястото

При основната подготовка на мястото за засаждане на лозите преди риголването трябва да се подравнят микронеравностите за премахване на опасността от събиране на повърхностно течащите води. Мястото предназначено за създаване на ново лозе се очиства от дървета и храсти. Преди риголването мястото трябва де се очисти и от коренищни плевели. Това може да стане с механични и химични средства. Извършва се оран на 22-25 см, придружена от старателно изчистване на коренищата на плевелите с помощта на пружинни брани. Площите, заплевелени с коренищни плевели, могат да се третират с хербицид.

При създаването на нови лозови насаждения на мястото на стари лозя е правилно участъкът след изкореняването да се заеме няколко години с други култури, предимно с бобови треви, житни и окопни. Това се налага от обстоятелството, че през периода на времетраенето на старото лозово насаждение в почвата, и особено по корените на лозите, се натрупват различни паразити (червеи, нематоди, паразитни гъби и др.), включително и вируси, а също така се влошават физичните и биологичните свойства на почвата. Продължителността на „почивката” в различните места варира от 3 до 8 години, в зависимост от продължителността на времето, през което даден участък е бил зает от лозя. На недълбоки, скелетни или с лек механичен състав почви може да отпадне необходимостта от такава почивка, ако се направи дезинфекция на почвата.

Торене и риголване на мястото за засаждане на лозите

Преди риголването на мястото за засаждане на ново лозе се извършва запасяващо торене с оборски тор, фосфорни и калиеви торове. При слабопродуктивни скелетни почви, с ниско хумусно съдържание трябва да се внасят по 3-5 т. оборски тор с прибавка на 15-20 кг активно вещество на декар. (При липса на оборски тор трябва да се внасят по 60 кг/дка активно вещество фосфор и калий.)

След разхвърлянето на торовете, се пристъпва към риголване. То се извършва на дълбочина не по-малко от 60-70 см. Мелиоративният ефект от риголването при създаване на ново лозе се изразява освен в разрохкването на почвения пласт, но и в преместването на горния пласт отдолу, където се разполага основната маса от корените на лозата.

Веднага след риголването мястото за създаване на ново лозе се подравнява. При по-големи участъци и наличие на микронеравности се извършва подравняване в две посоки.

Маркиране на мястото за лозе

Маркиране на мястото за лозе се извършва по различни начини: ръчно и механизирано. Ръчното маркиране се извършва най-лесно с помощта на тел с дебелина 2 мм. По двете срещуположни страни на парцела с дървени колчета (лозови пръчки) се маркират междуредовите разстояния с ролетка или маркиран тел. Редовете на отделните парцели в блока трябва напълно да съвпаднат. Двама души опъват между двете срещуположни колчета друг маркиран тел, върху който с метални топчета или възли са отбелязани местата на лозите в реда (например на 1,20 м). Забиват се колчета (лозови пръчки) до означените по тела места. След това колчето се премества на следващия ред.

Механизираното маркиране на мястото за лозе се извършва с трактор, на който е прикачен специален маркир. То се прилага само на много добре изравнени площи.

Засаждане на лозите

Засаждането на лозите се извършва през есента или пролетта. Времето за есенното засаждане е ограничено, поради късното изваждане на лозите от вкоренилището. Пролетното засаждане на лозите дава най-добри резултати, ако се извърши рано - през март. След този срок процентът на прихващането и растежът на лозите намалява.

Използват се елитни присадени вкоренени лози, които не са повредени от чернилка, гъбни болести (антракноза и др.) и градушки. Ликовата тъкан, дървесината, корените и пъпките също трябва да са напълно здрави и свежи.

При подготовката на лозичките за засаждане се почистват всички корени, развити по горните възли. Стъпалните корени се отрязват до 6-8 см, когато засаждането се извършва в предварително изкопани ямки, и до 2-3 см, ако дупките се правят с хидробур. Засаждането на лозичките може да се извърши и с посадъчни машини, снабдени с хидробури, които се задействат автоматично. Производителността им достига до 30-40 дка на ден.

Вижте още: