Количеството от даден тор, който се внася за един декар се нарича норма на торене. Нормата на торене се определя по следния начин: Х= К х 100/П Като Х е количество тор на декар, К е активно вещество, което трябва да се внася на 1 дка, П е процента на активното вещество в тора.



 



Пример: С дълбоката есенна орен трябва да се внесе 10 кг/дка обикновен гранулиран суперфосфат, в който % съдържание на активното вещество е 20, ще са необходими: Х = 10 х 100/20 = 50 кг/дка Най-висококачествени добиви грозде се получават при комплексното торене с азотни, фосфорни и калиеви минерални торове, при норма 10-15 кг /дка активно вещество за всеки тор.



 



При по-бедни почви нормите са по-високи, Още по-добри резултати се постигат при органо-минералното торене. Съществуват няколко вида торене, а именно: Запасяващо торене – торене на определено място за засаждане на ново лозе, при което се внасят фосфорни, калиеви и органични торове, които равномерно се разпръскват по повърхността на почвата, след което се риголва с плуг с предплужник на дълбочина 60-70 см.



 



При това торене се постига равномерно разпределение на торовете в риголвания слой и дълбокото им разположение, където ще се развива основната част на кореновата система на лозите. Нормите на запасяващото торене са високи – 4-5 тона оборски тор, 150 кг суперфосфат 80-100 кг калив сурфат на декар. При липсата или недостиг на оборски тор, запасяващото торене може да се извърши само със суперфосфат 180-200 кг и калиев тор – 120-150 кг/дка. Ефектът от това торене е дълготраен. Лозите използват торенето и след влизането им в плододаване, поради което не се торят 7-8 години след засаждането.



 



Припосадъчно торене



Извършва се при засаждането на лозите, като във всяка ямка се поставя 2-3 кг добре разложен оборски тор, 10-20 гр. Амониева селитра, 20-50 гр. Суперфосфат и 10-20 гр. Калиева тор. Торовете се разбъркват с рохкава почва и сместта се покрива със слой чиста почва, така че корените на засадената лоза да нямат съприкосновение с минералните торове.



 



Торене на млади и плододаващи лозя



Когато младите лозя е извършено запасяващо торене, обикновено те не се торят до встъпването им плододаване. Ако лозите обаче имат слаб растеж се извършва подхранване с 8-10 кг активно вещество азотни торове на декар. В полододаващите лозя органичните, фосфорните и калиевите торове се внасят в почвата пред есента едновременно с дълбоката оран.



 



Внесените през пролетта органични торове не дават желания резултат, тъй като влажността на почвата намалява и разлагането им се забавя. Азотните торове се внасят през пролетта 20-25 дни преди разпукването на пъпките. Голямо значение има кога и как се извършва самото торене с органичните и минералните торове. Повърхностното разхвърляне и плиткото им заораване не дава добър резултат.



 



Фосфорните, калиевите и органичните торове трябва да се внасят дълбоко 20-25 см., в зоната на хранещите корени. Когато азотът се внася под формата на амониева селитра или натриева селитра, торът се разхвърля и след това веднага се заорава. Амониевият сулфат и карбамидът се внасят на дълбочина 15-20 см, за да протече по-добре нитрафикацията и да се предотврати излитането на азота във въздуха.



 



В зависимост от ширината на междуредието се отварят една или две бразди, отстоящи от редовете на 60-70 см, в които се разхвърлят торовете, след което браздите се закриват. По същият начин се торят и лозите засадени в редовете край пътеките, алеи или стени в дворните и вилните места.При единично засадени лози се правят канавки под формата на пръстен на 50-60 см от стъблото.