Първите белгийски тежковозни породи коне, са възникнали въз основа на стария масивен рицарски кон, който в продължение на векове е бил използван за езда в постоянните рицарски походи. За създаването на белгийските тежковози изиграли съществена роля икономическите и географските условия в Белгия. Развитието на промишлеността и създаването на големите градове при условията на ниско равнище в развитието на техниката са наложили чрез селекция да се отберат и развъждат най-масивните коне, способни да теглят тежки товари и да обслужват населението в големите градове. Създаването на белгийските тежковозни породи коне било подпомогнато и от богатата фуражна база и подходящия влажен климат в Белгия.

Първоначално в Белгия се оформят няколко основни тежковозни породи коне - Арденска, Брабансонска и Фламандска.

Арденска тежковозна порода

Арденска тежковозна порода е селекционирана и разпространена предимно в района на Арденските планини, откъдето носи и името си. Условията на планината от своя страна са оказали голямо влияние върху развитието й. Арденският тежковоз е по-нисък, но с достатъчно масивно тяло, което му позволява да се справи успешно с тежките планински условия и да развива добра теглителна сила. Височината при холката се движи от 148 до 158 см, а живата маса - до 600 кг. Старият масивен тип Арденски кон сега не съществува. На негово място се отглеждат коне от по-лек тип. Макар че са достатъчно масивни, те са скорозрелни и имат добра скорост в впряг. Невзискателни са към храната. Имат жив за тежковозните породи темперамент и се използват добре при различни видове работа.

Брабансонска порода

Брабансонска порода сега е най-разпространена в Белгия тежковозна порода коне. По тип заема средно положение и се използва за съешаване с коне от Арденската и от Фламандската порода. По този начин е получила общото наименование Белгийска тежковозна порода.

Фламандска порода

Фламандската порода е най-масивна от трите породи белгийски тежковози. Използвана е при създаването на някои от останалите тежковозни породи в света. Напоследък броят на конете от Фламандската порода е силно намалял. Сега като самостоятелна до известна степен е запазена арденската порода. Фламандският кон има следните телесни измерения: за жребците височина при холката 163 см, коса дължина на трупа 175 см, обхват на гърдите около 210 см и обхват на свирката от 23 до 25 см.

Белгийските тежковозни коне имат масивна глава със силно развита подкожна съединителна тъкан, с почти правоъгълна форма и слабо очертани очни орбити. Шията е къса, силно замускулена, често пъти лебедова. Тялото е удължено, със закръглен гръден кош. Холката е ниска, често пъти раздвоена. Крупата е широка, наклонена и покрита с изобилна мускулатура, което й придава раздвоена форма. Крайниците на тези коне имат добре развити кости и са покрити с добра мускулатура. Кожата е дебела. Сухожилията не са изразени.

В резултат на добрите аклиматизационни способности белгийските тежкови са намерили достъп в много страни на света. Те са най-разпространените тежковозни породи. Развъждат се в страните от Централна и Западна Европа, в САЩ, Канада и др.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Болести по конете

Хафлингер - порода коне с универсални качества

Източнобългарски кон