Размножаването на къпината чрез издънки е основен начин при изправенорастящите сортове. Издънките израстват от адвентивни пъпки по кореновата система или от пъпки в основата на коренището на къпината. Отделните сортове къпини имат различна способност за образуване на издънки. Най-голям брой издънки покарват през първите 4-5 години, а през следващите години постепенно намаляват. При добри грижи за къпиновите насажденията периодът на интензивно образуване на издънки може да бъде удължен.

Размножаването на къпината чрез издънки трябва да става в специални маточни насаждения. Събирането на издънки от плододаващи къпинови насаждения не гарантира сортовата чистота, тъй като от семената на окапалите плодове често израстват семенни растения. Освен това младите издънки не се развиват нормално поради сгъстяването и засенчването, които се получават.

Размножаване на къпината чрез вкореняване на върховете на едногодишните издънки

Размножаване чрез вкореняване на върховете на едногодишните издънки основен е начин при пълзящите сортове къпини. Най-благоприятните срокове за заравяне на върховете на едногодишните издънки са от 15 юли до 15 август. През този период издънките вече имат необходимата дължина, лежат върху почвената повърхност и ако тя е добре обработена и влажна, върховете им се вкореняват и без намесата на човека. Ако почвата е заплевелена и сбита, необходимо е издънките да се изместят в посока на реда и се закрепят с кукички или колчета.

В зависимост от специфичните особености на вкореняване са познати следните разновидности:

  • Разпръснато заравяне на върховете. Върховете се заравя в почвата със садило или мотика на дълбочина 10-12 см, без да се спазва определен ред, но с оглед да се използва цялата свободна площ около храстите. Разстоянието между заровените върхове трябва да бъде не по-малко от 20 см. При този начин на вкореняване се работи само ръчно.
  • Вкореняване на бразди. Успоредно на редовете, на разстояние най-малко един метър от основата на храстите, се правят бразди, дълбоки 10-12 см. В тях се нареждат върховете на едногодишните издънки, след което се покриват с рохкава пръст, разстоянието между върховете е около 20 см. Този начин на вкореняване може да се механизира.

Безшиповите сортове къпини Торнфрий и Смутстем образуват голям брой разклонения с дължина, близка до дължината на едногодишните издънки. Тези сортове къпини също могат да се вкореняват, с което се осигурява по-голямо количество посадъчен материал.

При влажна и добре обработена почва на 5-ия ден се наблюдава силно етиолиране и надебеляване на заровения връх. Първите коренчета покарват на 10-ия ден от възлите на издънките, които съдържат значително по-голямо количество резервни хранителни вещества. Към края на върха коренчетата са гъсто разположени и са по-дълги. Около 20-ия ден коренчета се образуват по цялата заровена връхна част независимо от нейната дължина. Това показва, че едногодишната издънка може да развие корени по цялата си дължина, когато условията на коренообразуване са благоприятни. На този принцип се извършва вкореняването чрез положници, но получените по този начин къпинови растения нямат добре развита коренова система и трябва да се доотглеждат в специални лехи в разсадника, преди да бъдат засадени на постоянно място.

Чрез заравяне на върховете на едногодишните издънки и техните разклонения се размножават сортовете къпини Бойсен, Техас, Иънг, Торнфрий и Смутстем.

При поддържане на почвата в добро състояние - обработване, напояване и чиста от плевели, разсадът от къпини е готов за засаждане още през есента на същата година.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Начини за ускоряване поникването на семената

Как може да определим кълняемостта на семената?

Стайно отглеждане на лимон