Избор на посадъчен материал при прасковата

Най-често в световен мащаб се използват като посадъчен материал за дървесните овощни видове присадени дръвчета с едногодишна част на присадника.

Най-важното при избора на посадъчен материал за създаването на нови овощни градини е да се контактува само с лицензирани, утвърдени пепиниеристи, които работят професионално и отговорно. Закупуването на посадъчен материал от случайни производители, чиято дейност не се познава, е рисковано.

За да се избегнат грешки при избора на овощен посадъчен материал за създаване на насаждения, особено на по-големи площи, трябва да се следва следният подход. Първото условие при създаването на промишлена овощна градина, когато фермерът няма нужните познания и опит, е да се свърже с утвърден специалист, на когото се доверява. Той трябва да е в състояние да му помага по всички въпроси, свързани със създаването и отглеждането на овощното насаждение.

След уточняването на овощния вид подложките, сортовете и необходимите количества трябва да се избере предпочитан разсадник, които може да удовлетвори изискванията на фермера и да се сключи с него споразумение за производството на необходимите дръвчета по видове, сортове и подложки. За целта трябва споразумението да се постигне още през годината, която предшества създаването на новото насаждение, за да бъде произведен точно такъв материал по сортове и подложки, които е необходим и предварително уточнен. В противен случаи, когато се сещаме за посадъчния материал едва в навечерието на засаждането, предварителният замисъл най-често не може да се спази и се засажда онова, което се намери в разсадниците.

Освен стандартен посадъчен материал с едногодишна културна част, напоследък се утвърждава използването и на някои други подходи. При създаването на модерни прасковени насаждения в Италия по системата вретено се предпочитат присадени подложки вместо стандартни дръвчета с едногодишна културна част. Когато се използват стандартни дръвчета за формиране на тази система, се препоръчва премахването на едногодишния прираст на 15-20 см над мястото на присаждането и се използва само един летораст, покарал от останалия чеп от присадника за формирането на бъдещото вретено. Използването на присадени на спяща пъпка подложки се осъществява, като присадените подложки от питомника първа година след листопада се изваждат и се засаждат на постоянно място в насаждението. Този подход има редица предимства. От присадената пъпка се оставя да се развива един летораст, които расте много буйно и обраства с многобройни преждевременни клончета с широк ъгъл спрямо централната ос на дръвчето, които са много подходящи за формирането на системата вретено. Засадените дървета се развиват при отлично осветление и стъблата им стават много по-дебели, а страничните преждевременни коренчета - многобройни и много добре развити, формиращи изобилно цветни пъпки.

При производството на стандартни дръвчета в питомника - втора година по причина на масовото преждевременно разклоняване се получава голямо засенчване, поради което особено при по-гъсто разположение на подложките дървесината на дръвчетата не може да узрее и да се запаси добре. Прихващането на растенията при използването на присадени подложки е по-сигурно в сравнение с използването на стандартни дръвчета с едногодишна културна част поради това, че се оставя да се развива само един летораст вместо многобройните леторасти, развиващи се през първата вегетация при засадените стандартни дръвчета. Цената на присадените подложки е близо два пъти по-ниска в сравнение със стандартните дръвчета, което при по-голяма гъстота на засаждане в интензивните насаждения означава много по-малко разходи за посадъчен материал на единица площ. Опасността от кражба на растенията след засаждането е по-малка (до развитието на присадените пъпки те може да са покрити с почва). Използването на присадени подложки вместо на стандартни дръвчета позволява да се напоява капково с шлаухи, разположени на почвената повърхност и покрити с черно фолио за избягване на окопаването в редовите ивици. Фолиото се постила след засаждането и изпробването на капковото напояване и само на мястото на растенията се изрязва отвор. Така се удължава животът на шлаухите и се предотвратява развитието на плевели и загубата на влага от почвата в редовата ивица. Това е най-модерен начин за създаване и отглеждане на новите насаждения.

Използването на присадени подложки има недостатъка, че присадените пъпки може да се повредят при транспорта, съхранението и засаждането на растенията, или да не покарат някои от тях. За да се намали тази опасност, за предпочитане е да се присаждат по две пъпки (едната служи за резерв и покаралият от нея летораст се премахва още в началото на развитието му). Ако все пак на отделни растения не покара или се повреди, оставя се един летораст от подложката, който се почиства от преждевременните прирасти до определена височина и се присажда през лятото на спяща пъпка. На втората година от присадената пъпка се развива летораст, който расте много буйно и почти се изравнява с останалите дървета. Ако се работи внимателно, посоченият недостатък може да бъде сведен до незначителни размери.

Освен за прасковата присадени подложки, вместо стандартни дръвчета, могат да се използват и при кайсията. В този случай е добре да се ползват джанкови подложки, а присаждането на пъпките да се извърши на 50-60 см височина така, че стъблото на бъдещите дървета да се образува от подложката (джанката). От многогодишни опити у нас е доказано, че такива растения страдат много по-малко от апоплексия (внезапно загиване на дърветата в насажденията), което е голям проблем за кайсията в цял свят. Използването на присадени подложки вместо стандартни дръвчета може да бъде изпитано и при други овощни видове, но засега опитът показва, че това със сигурност може да се използва с предимство при прасковата и кайсията (за високо присаждане при използване на сливови и джанкови подложки за този овощен вид).

В дворните градини с успех може да се използва и следната практика: на местата, където трябва да се развиват дръвчетата, се засаждат желаните подложки, които през лятото се присаждат на спяща пъпка. Ако подложките имат нужната дебелина, присаждането може да се извърши и високо, така че стъблото на бъдещите дървета да е от подложката, вместо от присадника. Така присадените подложки остават да се развиват на постоянно място. Понеже не се преместват, през следващата година имат много силен растеж, короната се изгражда бързо (ако се извършат умело подходящи летни резитби) и растенията много рано встъпват в плододаване.

Вижте още: