Ранилистът расте в цялата страна из ливадите, тревистите сухи места, около храсталаците и по сечищата. Той расте на умерена климатична зона. За неговото успешно развитие са необходими места с пряко слънчево греене, като издържа и на умерено засенчване.



 



Ранилистът се развива нормално при промените на температурата през вегетационния период и издържа на ниски температури през зимно-пролетния период. Расте добре при различни почвени типове-авуално-ливадни, кафяви горски, карбонатно-черноземни и т.н. Растението се отглежда успешно както в градините, така и дворовете и на полето. Почвата се тори с прегрял оборски тор /3-4 т/дка/, костно брашно, което много добре се усвоява през многогодишното отглеждане.



 



Преди засаждането се извършва есенна дълбока оран на 28-35 см. Дълбочина с оглед добро заравяне на оборската тор и създаването на разрохканата почва за успешното развитие на кореновата система. Преди сеитба се тори с амониева селитра в доза 30 кг/дка. Рано напролет площите се култивират и няколко дни преди самата сеитба се валират. Сеитбата се извършва рано напролет със средноранните полски култури-средата на март, на 50-60 см. Междуредови разстояния, на дълбочина 1-2 см с посевна норма 700-800 гр/дка.



 



След поникването се прави разреждане на 20-25 с След втората година насажденията изискват още по-малко грижи-изрязване на сухите стъбла, подхранване с по 20-30 кг/дка амониева селитра, междуредови обработки. Засега не са известни опасни болести и неприятели. Прибирането на надземната маса започва още през първата година. Събират се розетъчните листа, като се изрязват на 5-8 см от земята с оглед да не се засегнат пъпките.



След втората година се жъне надземната маса във фаза масов цъфтеж. Жътвата се извършва през юли при продължително слънчево и топло време. Жъни се облистената и цъфтящата част около 30 см от върха надолу. Коренищата се изваждат еднократно при ликвидиране на насажденията през есента-октомври. Те се подорават с плуг, нож-скоба или барабанни картофовадачки. Изрязват се надземните части, разцепват се и се измиват със струя вода на циментови площадки или в миячни барабани. Изсушаването на надземната маса става под навеси, в проветриви помещения или в изкуствени огневи сушилни при температура 35 гр.С. Растителната маса се нарежда в една посока на рамки за сушене, като предварително се отделят от стеблата над 30 см.



 



След изсушаването стъблата се подбират както са подредени, без да се ронят, и се опаковат м бали по 50 кг. Хербата не трябва да съдържа мухлясали и избелели части и влагат да е под 12 %. Рандеманът е 25% или 4 кг свежа маса се получава 1 кг суха. Основното действие се определя като регенеративно, антиспсатично, антисептично и антиттовъзбуждащо. Има положителни експерименални данни при зарастване на рани и варикозни язви. Дрогите на ранилиста се използват от народната медицина за лекуване на редица заболявания-при зарастване на рани и фрактури, при заболяване на пикочния мехур, жлъчката, бъбреците, червата, външно при инфектирани рани. Прилага се като отхрачващо средство със спазмолитично действие при астма, простуда, коклюш. Използва се като тонизиращо средство при обща отпадналост, пролетна умора.