Резитбата на лозата се прилага от най-дълбока древност и чрез нея свободно растящата в горите лоза се е превърнала в културно растение.

С резитбата се регулира растежа и плододаването, пространственото разположение на плододаващите звена и пръчките, правилното натоварване за ежегодно получаване на висококачествена гроздова реколта. Освен това с резитбата се извършват определени формировки, с които до голяма степен се механизира обработката на почвата, борбата с болестите и неприятелите, торенето и беритбата на гроздето.

Резитбата е важно и трудно за изпълнение мероприятие, за което е необходимо работниците, които я извършват да са запознати със следнити биологични особености на лозата - полярност, родовитост на пъпките по дължина на едногодишната пръчка, зависимост между броя и растежа на леторастите, количеството и качеството на гроздето.

Лозарство. Съвети при избор и употреба на препарати за растителна защита

Полярност на лозата

Полярността при лозата се състои в по-ранното развитие на по-високо разположените пъпки, а по-ниско разположените дават по-слаби леторасти и до известна степен намаляване на броя и големината на съцветията в пъпките. Колкото е по-силен растежът на лозата, толкова по-добре е изразена полярността. Борбата с полярността се води до известна степен с резитбата, но не може да се премахне, а само се ограничава проявлението й. За целта се извършва къса резитба на чеповете с две очи, при която плодните пъпки до известна степен са на еднаква височина.

Най-силно полярността се подтиска при чашковидната формировка. При смесена резитба на чепове и плодни пръчки, както е при формировката Гюйо, плодните пръчки се извиват и полагат хоризонтално по тела като се привързват. При такива формировки притокът на вода и разтворените в нея минерални вещества към връхните пъпки се затруднява и развитието на пъпките и растежа на леторастите е по-изравнен.

Икономически важни болести по лозата

Родовитост на пъпките.

Най-голяма родовитост имат зимните пъпки/очи/, разположени по узрелите пръчки, в които се формират съцветията. Спящите пъпки, ъгловите очи и черното око са безплодни или заложените съцветия в тях са много малко и дават много малки гроздове, поради което те се използват за възстановяване на лозите най-често при измръзване и поддържане на формировката. Родовитостта на зимните очи, разположени по дължината на пръчките е различна и зависи от генетичното кодиране при отделните сортове.

Пъпките в основата и върха са по-малко родовити, отколкото тези в средния сектор на пръчките. При сорта Каберне совиньон родовитостта се повишава до 12 око, при Ркацители до 9-10, при сорта Болгар тя е най-голяма от 10 до 16 око. При сортовете Димят, Памид, Гъмза, Зарчин, Широка мелнишка лоза, Мискет червен, Кардинал и др. родовити са пъпките и в основата на пръчките, поради което може да се прилага къса резитба само на чепове с 1 до 3 очи при чашковидна формировка. Къса резитба може да се прилага и при високостъблена формировка - Кордон Роая, Кордон Томри и др. Родовитостта на пъпките е по-голяма при наличие на повече многогодишна дървесина, където коефициентът на плододаване е по-висок.

Леторастите

При лозата има взаимозависимост между силата на лозата, растежа на леторастите, количеството и качеството на гроздето. Растежът на леторастите се състои в дължината и дебелината им, а силата на лозата е във възможността да дава голям брой гроздове и осигури тяхната консумативна и технологична зрялост. Лози, които имат добре развити леторасти с нормална дължина и дебелина дават по-високи и качествени добиви и повишават родовитостта на пъпките за следващата година.

Растежът на леторастите до голяма степен зависи от натоварването със зимни очи. При по-голямо натоварване броят на леторастите е по-голям, но родовите очи са по-малко и захарното съдържание на гроздето по-ниско. Ето защо при резитбата натоварването трябва да бъде такова, че растежът на леторастите, количеството и качеството на гроздето да съответства на потенциалната възможност на лозата.

Автор: Иван Маленин