Три са икономически важните болести по лозата, като поотделното им или едновременно нашествие е заплаха през целия период период на вегетацията.

Допълнение към тях през последните години е екскориозата, която дори изтегли грижите за растителна защита още напред във времето. Първата заплаха идва от разпукването на пъпките до поява на 2-3 лист. При наличие на влага екскориозата се проявява във вид на избледнели участъци, малки черни точки, а в по-напреднал стадий - олющване на кората и пукнатини в първите 2-3 междувъзлия на зрелите пръчки.

С напредване на вегетацията идва ред и на останалите болести по лозата:

Маната атакува всички зелени части на растението като разпространението й по активно нарастващите леторасти и особено по ресите, я прави най-голямата заплаха за вашите добиви. Не подценявайте маната! Практиката от водещите страни, в това число и Франция, показва, че борбата може да бъде изключително неравна в години на силно нападение на обикновената мана.

Не по-малко опасна болест по лозата за количеството и особено за качеството на добивите е и брашнестата мана - позната и като Оидиум. Болестта е заплаха още в първите дни на пролетната вегетация, особено в насаждения с констатирана зараза в предходната година. Оидиумът зимува като уплътнен мицел по леторастите и пъпките и рискът от зараза рано на пролет е огромен. И тук - никакъв компромис, най-вече в началото! Повредите по гроздовете са добре известни - покрити с бял налеп зърна, които се разпукват и стават силно податливи на сиво гниене.

Сивото гниене от своя страна не чака само брашнестата мана да му отвори територия за развитие. Болестта е особено опасна в три момента на вегетация и именно там следва да се акцентира в борбата с него. В края на цъфтежа гъбата се развива върху все още неотпадналите калпачета. Допускане на зараза тогава означава тя да се развива скрито и когато се прояви, пораженията вече да са нанесени. Особено важен е момента преди затваряне на чепката. Сивото гниене влошава качеството на мъстта. Затова не бива да се пропуска и третия момент на риск - в периода на зреене. При топла и влажна есен загубите могат да достигнат до 30% от количеството и тотално влошаване на качеството. Защото сивото гниене провокира образуването на окислителния ензим лактаза. Преминаването му в гроздова мъст, провокира окислителни процеси, които влошават необратимо цвета, вкуса и ароматните качества на вината.