Във всички региони на Европа проби от тревен и царевичен силаж съдържат нива на микотоксини, които биха се считали за по-висок риск за употреба в млекопроизводството, установи анализ на Alltech 2022 European Harvest Analysis. За това трябва да внимават животновъдите. Наличието на повишени нива на токсини Penicillium (Хлебен мухъл) се разглежда като основен фактор, допринасящ за риск за здравето на стадата, съобщи Feed Navigator.

Людмил Работов: Принципът “разделяй и владей” работи успешно у нас

Пряка причина за наличието на плесени и микотоксини в зърнени култури и фуражи е масовата суша в Европа през 2022 г.

Констатациите са подобни на показанията от 2021 г., казват от компанията, направила анализа. Той включва оценка на 1000 проби от най-разпространените зърна и фуражи, произведени и използвани в европейската животновъдна индустрия. Пробите са събрани от ферми или места за производство на храна за животни в 20 различни страни.

Замърсяването с афлатоксини на царевица в Централна и Югоизточна Европа е доминиращ проблем за производителите на фуражи и животни, които трябва да обмислят, когато започнат да купуват и използват съставки през предстоящия сезон на хранене.

Афлатоксинът е токсин на топлото време. Широко разпространената екстремна жега на Стария континент по време на основния вегетационен период вероятно е допринесла за нивата, появяващи се в пробите от царевица, гласи докладът.

''Като цяло настоящите резултати изглеждат много подобни на анализа, който направихме през 2021 г., с проблема с афлатоксините в Централна и Югоизточна Европа доминиращи в заглавията и създаващи най-голямото предизвикателство за управление на производителите на фуражи и животни”, отбеляза д-р Радка Борутова от Alltech.

Афлатоксини, трихотецени тип B, фумонизини и нововъзникващи микотоксини са най-доминиращите открити групи. Всички тествани проби съдържат микотоксини, като 79% съдържат два или повече, а 67 проби от царевица са превишили регулаторните граници за афлатоксини за употреба във фураж, според резултатите.

Нивата на микотоксини в пшеницата и ечемика са по-ниски от тези, съдържащи се в царевицата. При свине майки и женски женски, пробите от царевица през тази година представляват умерен до по-висок риск от микотоксини.

Проблем представлява и сламата.

Тестовете в Дания показват, че пробите от слама съдържат по-високи нива на микотоксини. Сред тях водещ е DON, което предизвиква тревога и вероятно е резултат от комбинация от замърсяване преди и след прибиране на реколтата. Проблемът може да се изостри, когато сламата бъде оставена на полето за продължителен период от време, изложена на дъжд и влага, казват експертите.

Във всички региони на Европа, пробите от трева и царевичен силаж съдържат нива на микотоксини, които биха се считали за по-висок риск за употреба в млекопроизводството, установява анализът на Alltech 2022 European Harvest Analysis.



ВИЖТЕ ОЩЕ:

Много баби, хилав Стратегически план: Тъкмо го изпратихме и вече го преработваме

Суша, скъпи фуражи и нафта, пасищни туристи - какво още тормози говедовъдите?

Какво се случва с рапицата в Добричко?