Планираното съвместно заседание на съветите по животновъдство и плодове и зеленчуци внесе смут в сектора. Причината за него е видна от поканата на земеделския министър до секторите, а именно - обсъждане на схемите за компенсиране на понесените загуби от земеделските стопани, във връзка с пандемията от COVID-19. Какъв е истинският замисъл на ресорното ведомство обаче, питат земеделците?

Слънчогледът не отстъпва от високите си цени

Преди по-малко от две седмици депутатите в 46-ото Народно събрание гласуваха актуализацията на държавния бюджет, която донесе допълнителни 85 млн. лева за земеделие. Тези пари бяха извоювани от фермерите след поредица от срещи, разговори и протести, малко след като стана ясно, че селскостопанският сектор не е предвиден в бюджета за 2021 г.

Разпределението на сумата също е ясно отдавна:

- 15 млн. лева за компенсиране на стопаните в област Пловдив в резултат на падналата градушка през месец август;
- 42 млн. лева за едър и дребен рогат добитък;
- 6 млн. лева за сектор „Пчеларство“;
- 22 млн. лева за сектор „Плодове и зеленчуци“, включително и винени лозя.

Всъщност цялата информация около допълнителния бюджет е налична отдавна. В тази връзка се появява въпросът, който редица земеделци, а и ние, започнахме да си задаваме - кому е нужна подобна информационна среща и пилеене на енергия, след като края на годината “чука на вратата”, а с него и срока за подаване на Стратегическия ни план, около който мъглата на неведението така и не се разсейва.

Много от земеделските стопани са на мнение, че парите по сегашния прием трябва да бъдат раздадени по правилата от 2020 г., защото едно евентуално преизчисляване ще доведе до драстично намаляване и пренасочване на средства за други цели.

Тогава бюджетът беше в размер на 93,5 млн. лева и обхващаше секторите „Плодове и зеленчуци", „Маслодайна роза" „Винени лозя", „Декоративни растения", „Животновъдство" (говеда, биволи, овце и кози) и „Пчеларство".  Тогава финансовата помощ се изплащаше под формата на еднократна сума, като таванът на подпомагането за един земеделски стопанин по подмерките COVID 1 и COVID 2 беше не повече от левовата равностойност на 7000 евро.

Наскоро пък председателят на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните Божидар Петков коментира за Агри.БГ:

“Нашият апел е парите да бъдат разпределени ефективно и това да стане по методиката на разпределение и на получаван, както стана през 2020 г.  В такъв случай сме съгласни, но ако нещо се промени и започне намесата на други сектори, няма да сме доволни”.

Ще бъдат ли разпределени ефективно парите и как? Опитва ли се отново някой да скара бранша и до какво ще доведе това? 

Как върви изготвянето на Стратегическия ни план и ще успеем ли да го представим до края на годината пред Брюксел, предвид на това, че земеделското министерство не пести време за всякакви срещи? Въпросите без отговор в сектора се намножават всекидневно, надяваме се обаче някой да започне да се ангажира с отговарянето им.

Агри.БГ продължава да следи темата.