От дъждовете вече масово започва да се напукват черешите в Кюстендилския край. Проблемът не подминава дори най-устойчивите сортове, тъй като плодовете наедряват бързо от валежите и започват да се цепят.

Гласувайте: Планирате ли да прилагате някоя от Екосхемите?

Това става ясно от думите на проф. Димитър Домозетов, бивш изпълнителен директор на Института по овощарство в Кюстендил, почетен доктор на Селскостопанската академия пред предаването "Агросвят" на Дарик радио. 

В тази ситуация берачите започват до пробират и не искат да събират реколтата, защото си губят времето. 

Въпреки, че тази година черешите в страната са по-малко от обичайното заради провалената реколта в голяма част от страната, цената, на която се изкупуват е твърде ниска - 1.20-1.30 лв./кг, като 60-70 ст. се дават за беритба на 1 кг плод. И тази цена не удовлетворява работниците, които търсят по левче за килограм набрана продукция. 

„Качествена работна ръка може да се осигури, когато имаме нормална европейска цена за труда. Не можем да се плаща на час колкото в Западна Европа и от това идват проблемите ни“, коментира проф. Домозетов. 
Освен това остават и трудностите с еднодневните договори, а стопаните често са пред дилемата дали изобщо да берат или да не берат. 

„Трудно ще се увеличи задоволяването на българския пазар с родно производство плодове при сегашното отношение и тази политика към българското овощарство. При нас всичко става стихийно, неконтролируемо и лошо организирано“, казва още ученият. 

Той със съжаление констатира, че родната продукция не се цени, а в същото време ни заливат с гръцки и турски череши. Според него факта, че субсидиите ни са по-ниски, отколкото във всички съседни държави, показва, че имаме проблем, който трябва да се решава

„Освен това разпределението на субсидиите също е нарушено и така не може да продължава. На интензивните култури трябва да се обърне внимание, там ръчния труд е повече, но затова трябва разум. Затова създадохме Земеделската камара, която трябва да изчисти тези неща едно по едно, за да бъде уважаван трудът на земеделските производители“, споделя още проф. Домозетов.

Службата за съвети в земеделието трябва да се обърне пряко към производителите, а експертите от ДФЗ трябва да получават заплатите си на база проектите, които са одобрили за производството, според него. 

"В ССА лежат много научни достижения, но в момента Академията е във фризера и трябва новият министър да я размрази и да се ползват научните постижения", препоръчва овощарят. 

Проф. Димитър Домозетов: Хаосът е тотален, но земеделието трябва да се подреди.

Професорът се надява новият министър, който идва от бизнеса и не е обременен с различни лобита, да работи за устойчиво овощарство. „Светът отива натам, с устойчиви сортове на болести и неприятели да се намалят пръсканията, торовете, препаратите, да се олекоти производството на съответната продукция. Тогава ще има смисъл от всеки вложен лев от Европа да получим поне още два-три“, коментира Домозетов.