За доц. Деница Сербезова изборът на професия не е бил трудна задача. Израснала в семейството на агрономи, тя съвсем обяснимо поема по пътя на родителите си. За нея овощарството е поминък на цялата фамилия - минало, настояще и бъдеще.

Дамите в селското стопанство 

Дъщеря на известния български учен в областта на овощарството – проф. Димитър Домозетов, тя продължава да се развива успешно в тази сфера и вече е преподавател в Агрономическия факултет на Лесотехническия университет.

Завършила е Природо-математическа гимназия с профил биология в родния Кюстендил, а после избира обучението в профил Лозаро-градинарство на Аграрния университет в Пловдив, след което продължава с докторантура в Института по земеделие в Костинброд. 
 

Доцент Сербезова, в кой дял от овощарството са вашите интереси и имате ли възможност да общувате с хората, които са избрали този подотрасъл за свой поминък?

Интересите ми в овощарството са всестранни. Работила съм със селекция на малината, каквато беше и темата на дисертацията ми. Освен това бях 2 години на специализация в Китай, точно с проект свързан със селекцията на малината. Работила съм с различни овощни видове - череша, слива, ябълка, където имам добри резултати свързани с резитбата, сортовата структура и др. 

Поддържам връзка със земеделски стопани, заети с отглеждането на овошки, но за съжаление с всяка изминала година състоянието на родното овощарство се влошава. 

доц. Деница Сербезова


Какво по-точно е състоянието на родното земеделие, по-конкретно на овощарството, погледнато през очите на родната наука?

Определено състоянието на бранша не е това, което ми се иска да е. Науката дава много технологични решения, но все още се финансира крайно недостатъчно. Материално-техническата база е остаряла, създават се малко нови насаждения, субсидирането в този отрасъл е крайно недостатъчно. Намаляващата работна ръка и високо заплащане на труда се отразяват негативно върху родното плодопроизводство.

Освен това повишените цени на торове, препарати, а все още ниските изкупни цени на получената плодова продукция се отразяват негативно и овощарите се намират в много тежко положение. 
 

Като преподавател в Лесотехническия университет, какъв съвет давате на младите хора, решили да се занимават със земеделие?

Агрономството е проста наука за умни хора. Младите хора трябва да са готови да вложат сърце, душа и постоянство, ако искат да се занимават със земеделие.

В овощарството културите са трайни, встъпват сравнително късно в плододаване, затова за тях трябва предварително да изготвят стратегия и план, в които да предвиди работата в следващите 20-25 години. Стопаните е необходимо да предвидят как ще се грижат за градините. 

От инвестициите по създаване на насажденията до встъпването им в плододаване минава доста време. Вложените труд и средства започват да се възвръщат чак след 6-8 години и чак след това ще дойдат печалбите.

Трябва да се предвидят динамичните промени в сорто-подложковите комбинации, търсенето на вътрешния и външен пазар, реализацията на получената плодова продукция.

По какви национални и международни проекти работите в момента? 

В момента участвам в проект „Иновации и традиции в съхранението и използването на стари и местни генетични ресурси в овощарството и лозарството“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Ние сме голям колектив от 14 човека, ръководителят и още 8 членове са колеги от Института по овощарство в Пловдив, те са базовата организация и ядрото на проекта.

Успяхте ли да откриете с Вашите колеги изчезващи сортове и как ще ги съхраните? 

Досега съвместно с колегите сме издирили много ценни стари, местни, над 50 овощни (ябълка, круша, слива, череша, вишна, праскова) и 43 лозови сортове или форми, устойчиви на биотични (основни гъбни и бактериални болести и неприятели) и абиотични фактори (устойчивост на ниски температури и сухоустойчивост) с уникални или характерни вкусови и химико-технологични показатели. Картотекират се находищата, и едновременно с това се описват и проучват популациите и естествените хабитати.

След това се изпраща растителен материал за съхранение на биоразнообразието и разширяване на генната банка, чрез пренасяне на най-ценните образци в колекционни насаждения и in vitro генбанка. 
Създава се качествен и сортово идентичен посадъчен материал, една част от който ще бъде предоставен на местните общности с цел запазване и обновяване на естествените находища.
 

Климатичните промени са осезаеми навсякъде, заради повишените температури у нас, има ли вероятност нови овощни видове да влязат в градините ни, а други да изчезнат?

Климатичните промени у нас са видими и този процес е динамичен. В овощарството протича по-бавно, но климатичните промени се отразяват различно при отделните видове. Нашето овощарство е насочено към култури от умерената климатична зона – семкови, костилкови, черупкови и ягодоплодни. В следващите години те ще се запазят, но ще се внедрят в производството по-подходящи подложки, сортове, системи на отглеждане и резитба съобразени с променящите се условия на местоотглеждане.

Чисто любителски има вероятност да се настанят и нови овощни видове, които не са характерни досега за нашите ширини. В дворове и вилни градини могат да се отглеждат актиния, банан, лимон и др. цитрусови култури, които през зимните месеци задължително се покриват.
 

Кое е любимото Ви занимание извън работа, намирате ли време за хоби?

Любими занимания имам много, но в момента съм отдадена на семейството и нямам време за тях. Дъщеря ми е ученичка в първи клас и цялото ми внимание е насочено към нея.