Българските пчелари, наред с други представители на селското стопанство, изпитват затруднения в реализацията на продукцията си. 

През изтеклите 3 години (2020 – 2022 г.) най-голям е вносът на пчелен мед в България от Полша, а за първото полугодие на 2023 г. – от Гърция. Това сочат данните на Евростат и изчисленията на земеделското министерство.

В същото време цената е ниска, а пчелари сигнализират, че въобще никой не търси родния мед - конвенционален и биологичен. 

Това, което имам като информация е, че всяка година в България се произвеждат между 10 000 и 12 000 тона мед. Има внос, но този внос е в пъти по-малък от това, което произвеждаме. Така коментира премиерът на България акад. Николай Денков проблема с изкупуването на български мед. 

“Има и износ и той е приблизително толкова, колкото ние произвеждаме. Така че пазарът се балансира от това, което произвеждаме, това, което се внася и това, което се изнася. 

През последната година има задържане и пчеларите се оплакват от това, че не могат да намерят пазар. Това, което ние не можем да направим е да забраним вноса от европейските държави, например от Полша”, каза Денков, който отговяше на въпроси на граждани в интервю, излъчвано онлайн на страницата във Фейсбук на Министерсикя съвет. 

Какво може да се направи според министър-председателя, така че българския мед да има пазар?

“Можем да ограничим внос, ако идва от извън ЕС, но това в момента не е голям проблем. Това, което се оказа проблем е, че често се продава без ясно обозначение на етикета какъв е произхода, особено, ако той е от няколко държави. 

Опитваме се да подредим тази система, за да знаят хората, когато купуват, че купуват български мед, с ясен произход. Това е част от проблема.

Другото, което можем да направим, е да подпомагаме производителите”, каза Денков и допълни: ”Всяка година те получават помощи, разбира се, винаги на тях ще им изглежда малко, но всяка година те получават между 15 и 20 млн. лв.”.