Плодородните почви деградират, как да ги спасим?

Почвата изчезва по-бързо от всякога, 33% от почвите в света са ерозирали и опустинели от 1950 г. насам. 

С тези темпове 90% от почвата би могла да ерозира до 2050 г. Остават още 60-80 жътви, според доклад на Организацията на обединените нации. Всяка година светът губи 50 -70 милиона декара земеделска земя поради ерозия на почвата, което е приблизително 50% от територията на България. 

Как да спасим българските почви е въпрос, на който търсят отговор от Асоциацията на Българските Но Тилъри. 

Българските почви не са изключение, конвенционалното индустриално земеделие у нас също води до деградация и ерозия на горния плодороден слой на почвите. През 2018 г. Европейският съюз публикува доклад, който оцени Южна Европа с висок риск от опустиняване, като се акцентира и на Северно-централен и Североизточен региони в България. 

75% от почвите вече са деградирали в различна степен поради човешката дейност и изменението на климата ускорява този процес, съобщават от Организацията за прехрана и земеделие ФАО в свой доклад през 2020. Деградацията на почвата има отрицателно въздействие върху продоволствената сигурност и земеделието. Способността ни да изхраним 9,8 милиарда души през 2050 г. в контекста на изменението на климата ще зависи, наред с други неща, от способността ни да поддържаме почвите живи. 

Японска поговорка: Няма смисъл да засаждаме семена, след като сме вече огладнели. 

Продоволствена криза и хранителни дефицити 

95% от храната ни идва от почвата. Дори при частична ерозия, тя губи способността си да осигурява хранителни вещества за растенията, както и намалява площта, в която могат да виреят корени, което води до 50% по-ниски добиви.

Ерозията на почвата допринася за бедността и може да доведе до миграция. Над 68 милиона души са били разселени от домовете си по целия свят поради проблеми, свързани с ерозирала почва и с климата. 

2 млрд. души не са имали регулярен достъп до необходимото дневно количество храна през 2019 г. 

Здравата почва задържа водата и поддържа подземните нива на водните резерви. Ерозията на почвата води до ниска инфилтрация и неспособност за задържане на вода. Така се достига до висока чувствителност към периоди на суша и сериозна загуба на добив на пшеница – 68% в област Добрич през сезон 2019-2020. Големите разлики в добивите в най-плодородния район в България показват колко крехка и зависима е производствената система в конвенционалното земеделие и какви големи рискове носи това за продоволствената сигурност и в България.

Деградиралата почва и конвенционалното земеделие оказват влияние върху здравето на хората и животните. През последните осемдесет години нивото на всяко хранително вещество в почти всеки вид храна е паднало между 10% и 100%.

В наши дни човек трява да консумира два пъти повече месо, три пъти повече плодове и четири до пет пъти повече зеленчуци, за да получи същото количество минерали, витамини и протеини, налични в същите тези храни през 1940 г. 

45% от детската смъртност е причинена от липса на нужното количество витамини и минерали. Два милиарда души не получават достатъчно микроелементи в диетата си, което може да доведе до тежки здравословни състояния. Министерството на здравеопазването в САЩ, където населението има финансова възможност и богата трапеза с голям избор, идентифицира 341 все по-често срещани болести, причинени от липса на витамини и минерали.

60% от световното население изпитва недостиг на хранителни вещества като желязо, поради липса на хранителни вещества в храната и почвата. 

Хранителни стойност като протеини, минерали, цинк, желязо, калций̆ и витамини намаляват с до 38% от 1950 г. насам. Главни причини за загубата на хранителни стойности са използването на специфични сортове, които издържат на употребата на увеличени количества пестициди, както и на увеличени количества синтетични торове за по-големи количествени добиви. Използват се 4 пъти повече количество синтетични торове сега в сравнение с 1961 г.

До тук се стига поради нарушаване на връзките между растенията и микробиологията в почвата, чрез които растенията доставят течни въглеродни захари и други сокове за микробиологията в почвата. 

Намалените нива на органична материя в почвата, липсата на разнообразие от растения в стопанствата и моно културите, както и изкуственото хранене на растенията със синтетични торове, водят до намаляване на микробиологията в почвата и до липса на взаимното симбиотично разнообразно хранене с растенията. 

Така растенията се хранят от еднообразно меню от няколко вида синтетични торове, нямат стимул да взаимодействат с микробиологията в почвата, а самата микробиология в почвата е доведена до оскъдни количества и еднообразие, което не може да изхрани растенията. Така се стига до растения със силно занижени нива на протеин, минерали, витамини, цинк, желязо и всички други хранителни стойности. И така ние хората и животните, които консумираме тези растения също имаме дефицити на нужните хранителни вещества и страдаме от болести, както и растенията преди нас. 

Модерното индустриално земеделие емитира 27% от парниковите газове в атмосферата

Това е вторият най-голям замърсител след индустрията с основна роля в климатичните промени и глобалното затопляне. 

Унищожителните методи за обработки в конвенционалното индустриално земеделие са причината за изпускането на безпрецедентни количества въглероден диоксид в атмосферата от един от най-големите му складове за съхранение - почвата. Почвата на света съдържа 2 до 3 пъти повече въглерод от атмосферата.

Опустелите ниви след прибиране на реколтата, които са оставени без растителност до следващото засяване са пречка за абсорбирането на въглерода чрез фотосинтеза и връщането му в почвата. А фотосинтезата на растителността в света абсорбира около 30% от въглеродния диоксид в атмосферата. 

Полетата в конвенционалното индустриално земеделие стоят изорани и празни средно по 4 – 6 месеца в годината. В този период пропускаме да се възползваме от най-ефективния енергиен обмен - фотосинтезата, при която освен абсорбирането на въглерод от въздуха и вкарването му в почвата, където е полезен и нужен, се получава още продукция на кислород и биомаса.
 
Въглеродният диоксид е ключов парников газ, който движи глобалното изменение на климата и продължава да нараства всеки месец, защото не може да излезе от атмосферата в Космоса.

В момента нивата на парникови газове са толкова високи, главно защото хората са ги изпуснали във въздуха чрез изгаряне на изкопаеми горива и чрез обезлесяване и почвени обработки. Газовете абсорбират слънчевата енергия и поддържат топлината близо до земната повърхност. Това улавяне на топлината е известно като парников ефект.

Изменението на климата е терминът, който учените използват, за да опишат сложните промени, движени от концентрациите на парникови газове, които влияят върху времето и климатичните системи на нашата планета. Изменението на климата обхваща не само повишаващите се средни температури, които наричаме глобално затопляне, но и екстремни метеорологични явления като периоди на суша и силни бури, изместване на популациите на диви животни и местообитания, издигане на моретата и редица други въздействия. 

България не е изключение

Според  хидрометеорологичния доклад за състоянието на климата в страната, 2019 г. и 2020 г. са двете най-топли години от 1930 г. насам. През 2020 г., средната температура за страната е 12.4 градуса, което е с 1.9 градуса по-високо от климатичната норма за последните 50 години на 20-ти век. А средната максимална температура е с 2.9 градуса над нормата. Това сочи, че тенденцията през последните години е бързо покачване на максималните температурни стойности. 

Почвите в България не са застраховани и не правят изключение, въпреки изобилните природни богатства на страната ни. 74% от почвите на Южна Европа, където попада и България, имат много ниски нива на плодородие и съдържат по-малко от 2% органичен материя. 

Почвите са източник на вода за 90% от световното земеделие 

Честотата и тежестта на метеорологичните и хидроложките засушавания са се увеличили най-много в Южна Европа. Наличните проучвания прогнозират допълнително увеличаване на честотата, продължителността и тежестта на метеорологичните засушавания - липса на дъжд и сняг, както и на хидроложките засушавания - намаляване на нивата на подземните води и на водните басейни за по-голямата част от Европа през 21-ви век, с изключение на части от Централна и Североизточна Европа. Най-голямото увеличение на условията на засушаване се прогнозира за Южна Европа, където ще увеличи конкуренцията между различните потребители на вода, като селско стопанство, промишленост, туризъм и домакинства.

Решенията, които регенеративното земеделие дава

В контраст на деградацията на почвите, причинена от конвенционалното индустриално земеделие след 1950 г. съществува индустриален мащабен подход за:
 
•    Консервационно земеделие, чрез което се спира ерозията, деградацията и опустиняването на почвата. 
•    Регенеративно земеделие, което освен че спира ерозията, деградацията и опустиняването, възобновява и ускорява процеса на образуване на почва. 

 
Изследване от Дейвид Монгомъри и неговият екип от Станфордския университет през 2007 г. показва, че при регенеративно земеделие ерозионните процеси намаляват с 98%, а това са нивата сходни с нивата при процеси на почвообразуване. Променяйки земеделските практики в голям мащаб и приложимо при индустриално земеделие, можем не само да опазваме почвите, но и да създаваме плодородна почва за бъдещите поколения.
 
Регенеративното земеделие е цялостен подход, който решава редица проблеми свързани със съвременното земеделие:
•    загуба на почва
•    загуба на плодородие – хранителни вещества в почвата, а оттам в растенията, животните и хората
•    загуба на почвена влага и намаляване на нивата на подземните води
•    продоволствената сигурност и дефицити на хранителни вещества
•    намаляване на вредните парникови газове

Емисии от земеделието и складиране на въглерод

Почвите са голям склад за въглерод, а фотосинтезата е най-ефективният начин за намаляване на нивата на въглероден диоксид в атмосферата.

Регенеративното земеделие е равно на въглеродно земеделие, защото почвите не се разорават и по този начин задържат въглероден диоксид и се превръщат в склад, както в природата. Също така принципът за засаждане на покривни култури в прозореца след жътва и преди сеитба на основни култури, както и поддържане на живи растения през цялата година помага да се абсорбира повече въглероден диоксид чрез максимално дълга фотосинтеза през годината. Всяка година около 30% от този въглероден диоксид се възстановява от растенията чрез фотосинтеза.