Жълтите полета с рапица в Крайдунавска Добруджа са напът да изчезнат. Все по-малко са стопаните в Силистренска област, които залагат тази капризна култура в стопанствата си. 

„Рапицата е рискова култура. Тази година за съжаление няма да реколтираме, тъй като измръзна“, разказва Калоян Костадинов, агроном в земеделска кооперация „Ген. Атила Зафиров“ в Силистренско. В нея се обработват над 20 000 дка земя и маслодайната култура е част от сеитбообръщението на кооперацията. Въпреки че сега ще разорават, агрономът е категоричен, че няма да се откаже от нея.

"Рапицата има редица предимства като добър предшественик, тъй като площите слез рапица, засети с пшеница, дават един много добър резултат. При рапица рано се освобождават полетата, освен това ранните приходи, които идват с нейната реализация, също са голямо предимство", каза той. 

Климатичните условия се оказват сериозен „препъни камък“ и ключов момент при отглеждането на културата. Превърналите се в обичайно явление дълги летни засушавания с екстремни температури правят невъзможна сеитбата още в края на август.

Семето остава с месеци в земята без да покълне поради липса на така необходимата влага. Препатилите стопани споделят, че поникналите рапици трудно влизат в нужната за презимуване фаза и резултатът е измръзване. В същото време оцелелите рапични полета не успяват да дадат добив, който да покрие риска и високите разходи по отглеждането на високотехнологичната култура. 

Технологията при рапицата изисква третиране още от есента, когато всъщност се залага основният добив. Тогава започват пръскания с инсектицид и фунгицид, посочва Калоян Костадинов. През пролетта – отново се проследяват посевите и задължително се влиза с пръскачките. Така себестойността на рапичното зърно тава все по-висока заради все по-високата цена на продуктите за растителна защита. 

През последната година реализацията на маслодайното семе се оказа спорна и трудна, както при останалите зърнени култури. Много от производителите в цяла Добруджа, които все пак успяха да отгледат капризната култура, споделиха за не само за ниски цени, но и за тотална липса на оферти на пазара.

И ако преди 2 години цената на рапицата е стигала до 1200 лв./тон, през лятото на 2023 г. едва се движеше около 700 лв./тон. 

Така и при тази култура, която винаги носеше най-добрите доходи за фермерите, се наблюдава абсурдната ситуация: скок на себестойността – спад на цената. Резултатът е на път да се види и усети още през тази година - все по-малко красиви жълти полета и зърно от рапица в складовете.