Матей Потокар има щастието да наследи фермата на своите родители. Най-големият син на фамилията поема отрано юздите, като продължава редом със своите баба и дядо и майка и баща да надгражда създаденото досега. Това, което го притеснява в наши дни, е общественият имидж на фермера. Той сякаш никога преди не е бил толкова лош, пише Kmecki Glas.  

Васил Ралчев и Милица Зикатанова са големите победители на AGRI AWARDS 2024

Фермата Potokar е създадена през 1986 г. Намира се близо до Гросупле - град в централната част на Словения. Матей обработва 35 ха земя, има 75 кафяви говеда и се стреми да прилага модерни методи на отглеждане. Ако преди години е мечтаел да се посвети на производството на сирене, поемането на управлението на цялата ферма засега го е отклонило от това поприще. 

По време на управлението на бащата на Матей – Тоне, стопанството придобива много земеделска земя и гора, а чрез агромелиорации и няколко равни ливади и е оборудвано с модерна техника. Днес младият мъж реализира нови идеи и развива фермата по свой начин, което не означава, че родителите вече не играят важна роля, тъй като те остават много активни във фермата. Семейство Потокар са директни доставчици на мляко на мандрите в Любляна, а част от млякото се продава и на два доилни апарата. 

Отношението на обществото към нас, фермерите, е на възможно най-ниската си точка. От това ни боли, казва Матей. 

По отношение на критиките за субсидиите, които се взимат, и големите и скъпи трактори, той казва, че субсидиите в неговата ферма възлизат на 8% от приходите. 

Не мисля, че е лукс, а и защо да не ги взема, като ги насоча веднага към млекопроизводство. Субсидиите правят храната по-евтина и всеки би искал да има евтина, ако не и безплатна храна. Да не говорим за словенската кошница с основни храни, допълва той. 

Матей смята, че като общество трябва радикално да промени начина, по който мисли за селското стопанство. Не бива малките деца в чилищата да се учат, че селското стопанство е проблем, а не част от решението.

Имайки предвид всичко, което се случва в селското стопанство, Матей казва, напоследък нищо не го учудва. 

Нито конфискуваните животни, нито това, че фермерите се превърнахме в омразните жители на планетата, защото сме най-голямата заплаха за околната среда. Ние сме подложени на по-строг контрол, изправени сме пред все нови регулации, които се променят с всеки министър на земеделието, което означава, че вече трудно успяваме да се справим с всички промени в земеделието, отбелязва фермерът. 

Той смята, че принос за лошия имидж имат и самите фермери. Полага усилия да направи промяна, макар да му е трудно да управлява ферма и да бъде представител на фермерите. Поел е ангажимента да бъде координатор на комуникацията между фермери и представители на властите относно въвеждането на задължителния стандарт DKOP2 - защита на влажни зони и торфища в Раденско поле.

За щастие, хората, които взимат политически решения, разбраха, че няма да се дадем без бой. Борбата ни срещу задължителния стандарт DKOP2 започна малко след кръглата маса в Иго. По това време фермерите от Раденско поле все още не бяха напълно наясно какво ни очаква в бъдеще, но особено фермерите от Барян бяха атакувани, спомня си Матей.

С подкрепата на родителите си младият Потокар активно развива фермата. Разширява помещенията за животните, подобрява условията за живот и доставя качествен фураж. 

През цялото време чуваме от фермерите колко важно е хуманното отношение към животните и докато не се опитате наистина да им предложите достатъчно пространство, не осъзнавате, че това наистина е вярно. Кравите дават повече мляко, наддават повече, по-здрави са и всичко това за сметка на комфорта, пространството и общото по-добро благосъстояние. Трябва да опитате нещата, за да разберете, категоричен е Матей. Той подкрепя модерните технологии и роботизацията в селското стопанство, тъй като вярва, че това прави много работни места по-лесни. 

Убеден съм, че роботите могат да ни помогнат, но в никакъв случай не могат да заменят хората. Необходими са актуализации във фермата и тези, които не осъзнават това, за съжаление не оцеляват на пазара, смята още той. 

Матей споделя, че е поел фермата отрано. Родителите му са му имали голямо доверие, което е било голямо предизвикателство за него. Тъй като е завършил Факултета по биотехнологии, катедра Зоотехника, в дипломната си работа изследва използването на нискокачествена дървесина за отопление на селска къща с чипс. 

От 2004 г. отопляваме фермата си с дървени стърготини, които правим със собствен дробилка. Имаме и соларна система на покрива на гаража. Можем да предаваме 11 kW ток, но се стремим към възможно най-голяма самодостатъчност, отбелязва фермерът. Той няма търпение скоро да се сдобие и с доилен робот. 


Вижте още:

Пчелари: Цената на меда е с 60% надолу и пак няма пазар

На 28 години, а управлява ферма майсторски

На гости на една от най-големите свинеферми в Словения