Тежки години очакват земеделските стопани, а добрите времена вече са в миналото. Така смята Лора Жебрил, експерт в международната природозащитна организация WWF, която коментира пред Агри.БГ проблемите с климатичните промени.
Земеделец: Сушата е чумата в земеделието
Ако отсега не започнем да предприемаме мерки, за да се осигури поне частично напояване на блоковете с царевица и слънчоглед, на плодове и зеленчуци, те ще пострадат изключително много. Цените на пшеницата, царевицата, слънчогледа в последните години са доста ниски и тази тенденция ще продължава и занапред.
Лора Жебрил: "Трябва да си сляп, за да не виждаш, че България я очакват много сушави години".
Чувствителни към липсата на вода са плодовете, зеленчуците, тютюна, картофите. Най-вече в Южна България, където е районът за производство на плодове, зеленчуци, където има оранжерии, овощни градини, там напояването трябва да е приоритет, коментира Жебрил.
В бъдеще ще се наложи да бъдем особено пестеливи на вода и на места ще трябва да се премине към сортове и култури, които ще изискват по-малко количество влага. Такъв вариант са сухоустойчиви сортове слънчоглед, царевица, пшеница и хората вече започват да се ориентират към тях. Особено по-големите земеделски производители, които гледат от 10 000 дка нагоре.
ПРСР на помощ
Възможност за осигуряване на напояване се отваря по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). По нея има две подмерки: 4.1 - за инвестиции в земеделските стопанства и 4.3 - за инвестиции в инфраструктура. Всеки момент се очаква да бъде отворена подмярка 4.3. Заради тенденцията към засушаване тези подмерки са от изключително значение за България.
Лора Жебрил: "Погрешно отвориха първо мярка 4.1, а след това 4.3."
Подмярка 4.3 е за напояване извън стопанствата, за малки изравнители, малки язовири, малки мрежи, до самите полета. След нея е редно да се отвори подмярка 4.1, която стартира миналата година и е за напояване вътре, в самите земеделски стопанства, пояснява експертът.
Лора Жебрил: "Искаме за новия програмен период мерките да стартират още от първата година, а не както в текущия беше след втората година и загубихме две години."
Трябва да се възстановят големите канали, за да се осигури напояване, особено в Южна България. Лошото е, че в програмата дават приоритет и повече точки за Северозападна България, а там няма такова производство на плодове и зеленчуци, като в Южна България, допълни Жебрил.
След юни започва работата по новия стратегически план за земеделие след 2021 г. Според експерта, има доста мерки, които ще касаят намаляване на чувствителността от климатичните промени.
Лора Жебрил: "За нас горите и напояването ще бъдат приоритетите в новата Програма за развитие на селските райони."
Шампиони в миналото
През 80-те години България е била на първо място по ниво на напояване в света, разказва Лора Жебрил. Правили сме уникални напоителни системи както в страната, така и в Израел, арабските страни, пустините. Това, което е било икономически изгодно да се напоява, се е напоявало.
Гръбнакът са били огромните напоителни канали, а където не е имало възможност да се направят такива е имало сондажни кладенци и т.нар. микросистеми, които са изключително ефикасни за напояване.
До 1990-1991 г. в страната се напояват над 1,2 млн. ха земеделска земя и от тях се получава около 50% от цялата земеделска продукция. Имали сме над 240 напоителни системи.
Напоителни системи: Цената на водата няма да се повишава
Понастоящем също разполагаме с огромен хидромелиоративен фонд. В момента поливните площи възлизат на 750 хил. ха., от които около 250-260 хил. ха се напояват по гравитачен път, останалите - с помпени станции.
Отводнителните канали от своя страна имат друга роля. Те поемат водите при по-големи валежи и предпазват от наводняване, а след това тази вода се използва за напояване, обяснява експертът.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Бедствие на запад: Есенниците измръзнаха, пролетниците са под въпрос
На места пшеницата започна да жълтее
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА