Валежи със стопанско значение в Северозападна България няма твърде дълго - още от края на миналото лято. 

Земеделец: Сушата е чумата в земеделието

Сняг също няма, а краткотрайният дъжд, който падна тези дни, далеч не е достатъчен, смятат стопаните, които се тревожат за посевите си. Ако се наложи презасяване те смятат, че това ще е чиста загуба и ще е сигурна предпоставка за внос на хлебно зърно у нас, което ще качи и цената на хляба.

Не помня да е имало такава топла зима и ми е трудно да прогнозирам какво ще се случи с есенниците. Липсата на влага със сигурност е проблем за тях. За разлика от други култури, които могат да се поливат, житото и ечемикът не могат. Тоест няма много варианти да се справим с липсата на валежи. Ние сме си свършили нашата работа – засели сме, наторили сме. Сняг обаче няма и нищо друго не ни остава, освен да чакаме природата да ни помогне. Надяваме се през февруари поне да паднат дъждове със стопанско значение“, каза земеделският стопанин Павлин Христов.

Той обясни, че въпреки липсата на достатъчно влага есенниците са поникнали, образували са розетка и са успели да братят. В този обаче етап не може да се направи торене без влага и поради тази причина стопаните чакат да завали.

„Торовете така си стоят в склада и чакаме природата да се смили над нас“, допълни Павлин.

Фермерът често се чува с колеги от бранша и те напълно споделяли притесненията му.

„При такова сухо време есенниците страдат и от така нареченото изхвърляне на кореновата система от почвата. Дължи се на затоплянето през деня, когато температурите стигнаха даже до 16 градуса тук при нас в Северозападна България.

Така горният слой от 5-10 сантиметра, който е влажен, образно казано се размеква. Температурата обаче пада през нощта чувствително. Тези амплитуди буквално изхвърлят корените особено на пшеницата и това наистина е пагубно за растенията“, обясни за Agri.bg агроном Тодор Дамянов.

Според него дали това се случва, или не в нивите в региона, все още не може да се констатира. Ще стане ясно чак в края на февруари и началото на март. В такива случаи обикновено след валеж се очертават терени с пожълтели стръкове в нивата и стопаните тогава разбират, че има проблем.

Най-накрая дъжд, но отново без стопанско значение

Жълтите петна реално и сега са факт на отделни места, но това е само индикатор за проблема.

Какво е реалното състояние на посевите като цяло според специалиста ще стане ясно по-късно. Когато реколтата е компроментирана над 50%, фермерите обикновено са принудени да разорат площите и да ги презасеят с пролетни култури.

Това според специалистите обаче далеч не е кардинално решение на проблема, защото земеделците реализират сериозни загуби, а липсата на зърно може да доведе до по-голям внос на жито от чужбина. След това няма как да не последва повишение на цената на хляба.

Природата все пак се смили тези дни и дъжд падна, но той беше краткотраен и затова не даде особени надежди на земеделците. Сега и стопаните, и специалистите очакват в Северозапада да завали, ако не сняг, то поне първият за 2020 г. дъжд със стопанско значение - в началото на февруари.

Експерти твърдят, че ако до края дори на следващия месец в региона падне дъжд или сняг, дългото засушаване няма да е пагубно. Това поне би позволило наторяване. Иначе и според стопаните, и според специалистите годината наистина ще бъде тежка за всички.

Вижте още по темата:

Бедствие на запад: Есенниците измръзнаха, пролетниците са под въпрос

На места пшеницата започна да жълтее

Поглед назад: Влагата в Североизточна България е наполовина