За последните пет години площите с домати у нас са намалели почти наполовина и от 4 376 ха през 2018 година, те са се свили до 2 427 ха през 2022 година. За сравнение в края на 80-те години на 20 век у нас са се отглеждали зеленчуци на площ от близо 170 хиляди ха, за 2018 г. те са 41 846 хектара. 

Четете още: Заради стоките с висок фискален риск: Градинарите искат среща с новия финансов министър


Това става ясно от данните на Агростатистиката, които бяха представени по време на среща на производителите на плодове и зеленчуци. 

 

При краставиците картината е идентична – от 470 ха през 2018 г., площите са се стопили до 210 ха. 

„При отглежданите зеленчукови видове у нас преобладават картофите, доматите, пиперът и краставиците. За съжаление, тенденцията при зеленчуците сочи намаляване на заетите площи, както и свиване на производството на отделните видове“, коментира Иван Димитров от дирекция „Растениевъдство“ в Министерството на земеделието и храните, който запозна участниците с наличната информация. 
 

При картофите намалението е с 2 000 ха, а при пипера с 639 ха за пет години. 

При площите с основните овощни видове в страната - ябълки, кайсии, череши, праскови и нектарини, сливи и джанки за периода 2018-2022 година се наблюдават различни тенденции. „Данните сочат, че производството на ябълки остава на едно и също ниво. При прасковите се забелязва тенденция на намаляване, докато при сливите и черешите има увеличаване на площите с насаждения“, обобщи Димитров. 

Най-голямо е производството на сливи, следвано от черешите, ябълките, прасковите и кайсиите. „Тук тенденциите са разнопосочни, тъй като това са продукти, които до голяма степен зависят от климатичните условия. Статистиката сочи, че средните добиви от единица площ намаляват“, уточни експертът. 

Предходната година беше много лоша за овощарите у нас, но за съжаление аграрната статистика не я обхваща, въпреки, че вече сме в четвъртия месец от 2024 г. 

През преработвателната промишленост минават най-много сливи и череши, следвани от ябълки и праскови. България е нетен износител на преработени череши и това поддържа сравнително високото ниво на този продукт у нас.

От зеленчуците за преработка най-много са доматите, пипера, патладжана и граха. За съжаление се отчита спад, докато при плодовете има относително постоянство. 

През 2022 г. у нас 211 предприятия са преработили 165 хил.тона пресни плодове и 109 хил. тона пресни зеленчуци. Произведена е 72,8 хил. т готова продукция от плодове, а готовата продукция от зеленчуци е 86,5 хил. т.

С най-голям дял от преработените плодове са ябълките, черешите и прасковите, а от зеленчуците са - доматите, пиперът и картофите. 

При плодовете има повишение с около 15% през 2022 г. спрямо 2020 г., но при зеленчуците количествата намаляват. 
В страната има 40 предприятия, които преработват ябълки. От българските производители са доставени 11,59 хил. т, от Европейския съюз са постъпили 1,38 хил. т.

Общо са преработени малко над 43 хил. тона, което е около 37% от всичките преработени плодове.  
„При експорта на първично приготвени зеленчуци се вижда, че има сравнително скромни количества от порядъка на под 50 000 тона - количество, което не може да предизвика ефект“, каза Димитров. 

Вече е 2024-а година, а обсъждаме данни за 2022-а 

След края на презентацията, представена от експерта на аграрното министерство, от Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци останаха недоволни от изнесените данни, като посочиха необходимостта да се полага къртовски труд, за да се достигне до необходимата информация, която по принцип е публична. 

„Мисля, че поредното ръководство в Министерството на земеделието се убеди, че данните, които се събират и на него не му вършат работа. Лошото е, че не се подава точна информация. По една или по друга причина тя се спестява, забавя и в нередки случаи не се предоставя“, каза Антоанета Божинова, изпълнителен директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци.