Производителите на плодове започнаха да изкореняват ябълкови и черешови градини. “И от двата вида имаме много насаждения, особено от черешите, но поради липса на работна ръка черешовите градини започват да се редуцират“, това съобщи за Агри. БГ проф. Аргир Живондов от Института по овощарство в Пловдив. Думите му бяха потвърдени и от Синан Вейсал от Браншова камара „Плодове и зеленчуци“. 

Четете още: Заради сушата: Все по-малко паша за пчелите в Добруджа


В Русенско, където той работи, и в близките области се развалят предимно ябълкови градини, но и там вече е започнало изкореняването на черешови насаждения. Основният мотив отново е липсата на работна ръка, но в този край на страната няма и преработвателни предприятия, въпреки че овощарството е добре развито.

„Всичко, което се произвежда, заминава към фабриките в Южна България, но транспортните разходи вече са сериозно перо и в един момент преработвателите поставят условия сами да си извозваме стоката или смъкват цените, когато те поемат доставката“, споделя фермерът, който има 750 декара овощни градини. 

При избора на овощни видове преди всичко стопаните трябва да се съобразяват с почвено-климатичните условия на района. Кайсиите не виреят навсякъде, освен по Дунавското поречие и Черноморското крайбрежие. Кайсиите изискват влажен въздух, а не само почвена влага, затова трябва да бъдат отглеждани около големи водни басейни. 

Черешата и вишната са „космополитни“ видове, могат да виреят в цялата страна до 1000 метра на надморска височина, спокойно и успешно. 

Ябълките също трябва да имат своите райони, но не са толкова стриктни, както при кайсията. 

Прасковите и нектарините могат да се отглеждат в почти цялата страна, освен в най-северните и планинските райони. 

„Круши и дюли са най-доходоносните култури за нашата страна в момента. Създадоха се нови крушови градини и който ме е послушал, сега жъне високи успехи“, обобщи експертът.

Въпреки че дюлите се изкупуват на ниска цена – по 50 ст./кг, при техния добив от 8 тона от декар приходите са около 4 000 лева, пресметна проф. Живондов. В момента от никоя друга овощна култура не може да се изкара такава сума от декар, твърди той. 

Индустриални насаждения от дюли у нас няма, но са направени нови дюлеви градини по 50-60 декара. В Пловдивско такива насаждения има в Цалапица и Царимир. 

„За съжаление, Европейският съюз в солидарността си към Украйна разреши свободен внос на много видове стоки, които и ние произвеждаме. Разликата между нас и украински, молдовски и други производители от трети страни, е, че ние работим при много по-строги правила и по-голям контрол – административен, на растителната защита и др., докато те не подлежат на чак толкова силен контрол“, коментира от своя страна Вейсал. „Ние произвеждаме нещо, което ни струва 1 лев като себестойност, а се налага да го продаваме на 50 стотинки“, каза още той. 

Производителите от Северна България все още имат достъп до румънския пазар, макар и доста по-свит, защото в последните години съседната държава поощрява сериозно националното си производство. 

Румънците са измислили и как да ограничават вноса, макар да се води вътрешен в общността. Засега обаче все още има култури, на които нямат голямо производство, като череша, кайсия, праскова, основно костилковите, тъй като климатът им е малко по-неподходящ от нашия, има търсене и продажби, става ясно от думите му.