За разрастващата се суша пчеларите алармират от години, което не означава обаче, че изминаващата 2020 г. не ги изненада. Напротив, те я определят като една от най-тежките за последните 10 – 15 години. 

Колко загубиха пчеларите в кризата?

Отново имаше случаи на подмор на пчели и все още недоказани виновни. Комуникацията между пчелари и зърнопроизводители продължава да куца на места, затова и двете страни чакаха с нетърпение Наредба 13, чиято поредна промяна бе обнародвана в Държавен вестник на 27 ноември. Пчеларите не успяха да се преборят да се пръска само в тъмната част на денонощието, но поне вече си имат електронна система за оповестяване, която би трябвало да спаси милиони пчелни животи. 

Какво още вълнуваше българското пчеларство през 2020 г., ще обобщим заедно с Ростислав Рашев – председател на пчеларско дружество „Липа“ – Стара Загора, и деен участник в десетки работни групи през годините.

Климатичните аномалии рефлектираха върху ниските добиви

От 2014 г. насам всяка следваща година става все по-суха, а през тази почти цяла България изпита огромни затруднения. Разбира се, има региони, в които традиционно вали повече и не бяха толкова засегнати, като северозападния. Но на сухите места като Бургаско например се стигна до спад в добавите от 40 до 60%. 

Оказва се обаче, че трудното за пчеларите продължава, защото на много места пчелите не успяха да влязат в зимния сезон по начина, по който трябваше. Лошото хранене и липсата на прашец доведе до недобро развитие на пчелните семейства и те влязоха в зимата доста слаби. 

Няма как лошото хранене да не доведе и мощна атака от болести. Имунната защита на пчелното семейство пада и заболявания рязко повишават интензитета и обема си. Нещо повече, пчелари сигнализират за чисто празни кошери, или т.нар. синдром на празния кошер. В пчелини в Бургаския регион има дори над 50% изчезнали кошери още сега, в началото на зимата.

Лошата реколта обаче не доведе до скок в цената

Доста по-слабото предлагането не успя да окаже влияние на вътрешния пазар просто защото пчелният мед по традиция не се консумира толкова много у нас и е основно за износ. На външните пазари също липсваше промяна в цената, въпреки че грандиозният спад на добивите обхвана цяла Европа. Българският потребител не е склонен да плаща повече от 8–12 лв./кг, а и мощният внос основно от Украйна, Китай и Аржентина продължава да саботира родното производство. 

Онлайн платформата за известяване дава надежди за промяна

Идеята за тази електронна система съществува отпреди 7 – 8 години, като пчеларите събуждат отново интереса към нея преди година. Към днешна дата тя вече е факт. Грешките се изчистват в движение, но това, което фермерите получават като краен продукт, е добро начало. Фирмата разработчик е покрила на 90% заданието, което пчеларите й предоставят. По думите на Ростислав Рашев има накъде да се надгражда, но е поставена основата, върху която да се изгради правилната взаимовръзка между всички заинтересовани страни.

Противоречивата наредба за директни доставки „събуди“ пчеларите 

В началото на септември стана ясно, че се готви Наредба за изискванията за директни доставки, която да замени досега съществуващата Наредба 26. В проектодокумента обаче имаше едни много рестриктивни текстове, които можеха да доведат до големи проблеми за пчеларите. Те се „събудиха“ и в процеса на обществено обсъждане изпратиха много становища. Това доведе до коренна промяна на Наредбата, въпреки че успехът за пчеларите не е пълен. Текстовете регламентират само продажбата на пчелен мед, но не и на пчелни продукти.

Наредбата за дистанционна търговия изправи пчеларите на нокти

На 9 ноември приключи общественото обсъждане на Проект на Наредба за специфичните изисквания при търговия с храни от разстояние. В нея има един текст, според който всички хранителни продукти се транспортират със специални за целта транспортни средства. Разбира се, едно е да транспортираш месо или риба, а съвсем друго – най-нискорисковия продукт от всички продукти – пчелен мед. 

Ако този текст се запази в сегашния си вид, той ще постави под въпрос и изпращането на мед с куриер – нещо, на което потребителите разчитат все повече в условията на пандемия. Работата на администрацията е да улеснява фермерите, а в случая ефектът би бил обратен. Затова пчеларите си пожелават 2021 г. да им донесе не само по-благоприятни климатични условия, но и по-малко административни спънки.