Породата е разпространена в стопанства, намиращи се в планински райони на югозападна България,среща се и в планинските части на областите Ловеч и Велико Търново.
Това е втората по разпространение и численост порода говеда в България и представлява 13 - 15% от популацията на говеда в страната.Породата е създадена чрез кръстосване на Местно сиво и Сиво искърско говедо с Кафяво английско говедо. Притежава добре замускулено тяло, здрави кости, добре развито виме.Говедата са с къса сиво-кафява космена покривка. Телетата се раждат сиво-бели, на 2 - 3 месечна възраст стават сиво-черни, а по-късно стават сиво-кафяви. Главата им е средно голяма ,а тялото е пропорционално. Крайниците са нормално поставени със здрави кости и добра мускулатура. Вимето е добре развито с предимно чашковидна форма. Кравите са средноскорозрели и раждат на 27 - 28 месечна възраст за първи път. Млечността за 300 дневна лактация е между 4500 - 5000 кг, като млякото съдържа между 3,2 - 3,4% протеини. Телетата от тази порода се угояват много лесно, дневният им прираст е висок, с добри кланични
показатели. Месодайните качества са много добри, месото е нежно, розово-червено, добре мраморирано и с добри вкусови качества. Бичетата при интензивно угояване на 14-15-месечна възраст достигат 450-500кг. Кравите са с тегло 520 - 560 kг, а биците 850 - 920 kг. Височина при холката 128-130 см. Плодовитостта на породата е 82 - 87 %. Животните от тази порода се адаптират добре към условията и за тяхното отглеждане могат да се прилагат различни системи. Българското кафяво говедо има висока пожизнена продуктивност. За повишаване на млечната продуктивност и подобряване на формата, големината и доимоста на вимето българското кафяво говедо се кръстосва с кафявото американско говедо.