Вълненията в земеделската общност за личността на земеделския министър в служебното правителство не отклоняват вниманието от най-големия проблем в момента – състоянието на посевите след сухата и топла зима.
За зърнопроизводителя Николай Киров сумата от толкова обсъжданата украинска помощ за зърнопроизводителите, за която май няма средства, е смешна, на фона на загубите, които се трупат сега на полето.
„В момента житата са започнали да класят. Това значи, че сме обърнали цялата генетика. Растенията може да налеят клас, но какъв ще бъде той при тези аномални обстоятелства, след като са на една педя от земята. Това е трагедия и национална катастрофа“, коментира за Агри.БГ опитният земеделец, който от 40 работи в българското селско стопанство.
В същото време рапицата не само цъфти вече на много места в страната, а край Пловдив и Пазарджик дори е прецъфтяла и изсъхнала, стана ясно от думите му. „Сега и да паднат дъждове, нищо не може да ѝ помогне“, казва Киров.
Започналото в страната застудяване не го притеснява, тъй като е нормално в този период от годината температурите да бъдат около 15-17 градуса.
„Дъждът ще е полезен за това, което все още е останало на полето - да се доразвие и да даде някакъв плод. Валежите ще са добре за слънчогледа и царевицата, които сега ги засяхме в сухата почва и без дъжд няма да изникнат“, коментира още председателят на Бургаският съюз на зърнопроизводителите.
Той напомни колко сериозно перо в националната икономика са земеделието и в частност зърнопроизводството , което носи 8-9 млрд. лева приходи от износ. Според него ще бъде много опасно, когато тази сума падне наполовина. Не е за пренебрегване и сумата, която се изплаща като ренти.
„Ние на природата не можем да противоречим. Но това, което може да направи административно, като държавна политика - трябва да се случи. Независимо кой е министър, независимо коя партия ръководи страната - трябва да се мисли за поливното земеделие, което е най-важно. Трябва да да ядем български краставици и домати, които обаче не стават без поливане“, убеден е Николай Киров.
В момента той и колегите му са ангажирани и ос още един проблем – трябва да продадат час по-скоро зърното от реколта 2023, за да освободят складовете си за новата продукция. „Остана ви малко стока, но я продаваме вече на каквато ще да е цена. Само да се появи купувач. Пшеницата върви по 320– 330 лв./т. Може малко да изкараме от новата реколта, но трябва да си го приберем“, споделя зърнопроизводителят.
На зелено житото върви под 300 лв./т, в някой райони достига до 270 лв./т. В Бургаско обаче, поради близостта с пристанището, производителите печелят на ккилограм по една-две стотинки повече, докато в отдалечените райони получават по-малко, заради високите транспортни разходи.
;void(0);){kind=link}