Качеството на сеитбения материал е важен фактор за осигуряване на оптимален брой растения.

Не бива да се използват нестандартни семена на фасул. Като компенсация се повишава сеитбената норма, понеже лошите семена дават слаби растения. Биологичната пълноценност на семената на фасулът се изразява с кълняемостта и кълняемата енергия. Полската кълняемост при фасула е по-ниска от лабораторната и е силно променлива. Това се обяснява с продължителния период на формиране на семената, което оказва влияние върху съдържанието на влага, следжътвеното дозряване, процесите по време на съхраняване и т.н. Размерите и масата на семената варират в широки граници. Сортирането им осигурява еднороден посев. Фасулът се напада от много болести, които се пренасят със семената. Семепроизводствените посеви трябва да бъдат контролирани, за да се получат здрави и изравнени семена.

Преди обеззаразяване сеитбеният материал се третира по полумокър начин с натриев молибдат. След обеззаразяването семената на фасула не се нуждаят от просушаване и могат да се засяват 4-5 дни по-рано, понеже няма опасност от загниването им в още незатоплената почва. Третирането може да се извърши с различни препарати, които непрекъснато се предлагат за продажба.

Зелен фасул в градината

Семената на фасула трябва да имат най-малко 96% чистота и 90% кълняемост.

Заразяването с нитрагин се налага, когато се планува висок добив, а на същото място дълго време не е отглеждан фасул. Проведените опити показват, че инокулацнята трябва да се провежда с активни щамове. На добре запасени с хранителни елементи и влага почви тези щамове осигуряват достатъчно азот на фасула и на следващата култура, без да е необходимо торене с високи дози азот.

Фасулът се засява през месец април, когато температурата достигне 10°С. За Южна България това става в първата половина на месеца, в Северна България - в средата, а в Добруджа, Софийско и високите полета - в края на месеца. Календарните срокове служат само за обща ориентация, понеже всяка пролет е различна от другите. Освен това даже в един и същи район през една и съща година, на различните почвени типове, релеф и изложение почвата се затопля по-бързо или пo-бавно, което определя и времето на сеитбата. При по-късна сеитба, когато почвата е засъхнала, фасулът пониква трудно и нередовно - създават се редки посеви, които, закъсняват с развитието си и страдат от лятната суша. Ранната сеитба също носи много рискове. Често пъти още през март времето се затопля и ако фасулът се засее по това време при достатъчно влага и топлина, може да поникне още в началото на април. Късните пролетни слани, свързани със задържане на температурата под нулата, унищожават растението и посевът трябва да се презасява. При ранна пролетна сеитба и във влажна и студена почва семената поникват бавно, нападат се от болести, част от тях загиват, а тези, които поникват, са с по-малка жизненост, с потиснато развитие през целия вегетационен период и с ниска продуктивност.

Срокът на сеитбата на фасула се определя, като се вземе под внимание прогнозата за по-дълъг период от време.

Голямо значение за успеха в това отношение има качеството на подготовката на почвата. При добре влагозапасени почви, доведени до отлично физическо състояние, сеитбата трябва да се проведе, когато вече е минала опасността от късни пролетни застудявания, без това да влоши условията за поникване на семената. Оптималният срок на сеитба на фасула за разлика от много други култури е кратък поради биологичните и морфологичните особености на културата и изисква добра предварителна подготовка и организация.

Гъстотата на посева има изключително голямо значение за формиране на добива. Тя се определя от сорта, качеството на посевния материал и условията на отглеждане. Засега все още няма достатъчно изследвания върху сортовата агротехника и сеитбената норма на районираните сортове. Сортовете с изправени, ниски стъбла и с по-малко разклонения понасят по-гъста сеитба и за да развият продуктивните си възможности, трябва да се засяват с по-голяма сеитбена норма.

Полската кълняемост силно варира в зависимост от качеството на сеитбения материал и състоянието на почвата в момента на сеитбата. От проведените опити е установено, че добив 200-250 кг. от декар се получава при сеитбена норма 30-35 семена на 1 кв.м.. За по-високопродуктивните посеви нормата се завишава на 40-42 кълняеми семена на 1 кв.м., от които при 80% полска кълняемост на семената се получават 33-35 растения на 1 кв.м., или 33 000-35 000 растения на декар. По-гъстите посеви транспирират по-интензивно и се нуждаят от повече влага. Поради по-слабото разклоняване на стъблата фазите цъфтеж и узряване са по-кратки, а семената са по-изравнени. За получавана на 300-350 кг. зърно от декар от посев с гъстота 30-35 растения на 1 кв.м. всяко растение трябва да даде по 10 g семена или 5-6 боба с 25-30 семена. Компенсационните способности на фасула в редки посеви са значителни. Той може да образува много разклонения, но образуваните върху тях плодове закъсняват в развитието си. Когато се определя гъстотата на посева, трябва добре да се прецени кои елементи от структурата на добива се поддават по-лесно на регулиране, контрол и управление при конкретните агроекологични условия на производство. При напояване гъстите посеви осигуряват по-високи добиви.

Сортове зелен фасул

Сеитбената норма при една и съща гъстота на посева зависи от едрината на семената.

За едросеменните сортове фасул, чиято маса на 1000 семена е 400-500 g, при гъстота 35 000 кълняеми семена нормата достига 17-18 кг. на декар, а при дребносеменните, с маса 200-300 g на 1000 семена от 6-10 кг. на декар. Начинът на засяване на фасула има голямо значение за оптималното разстояние между растенията в посева и грижите през вегетацията. За нормално обработване в междуредията разстоянието между редовете трябва да бъде не по-малко от 45-59 см. При гравитационно напояване на фасул междуредието, трябва да се разшири до 60 см. При 40 растения на 1 кв.м. разстоянието в реда при междуредие 50 см е 5 см, т. е. хранителната площ е правоъгълник с отношение на страните 10:1. Вътрередовото разстояние се увеличава и разпределението на растенията върху площта се подобрява при лентова сеитба и при по-тесни междуредия.

Когато почвата е чиста от плевели и се използуват ефикасни хербициди, посевът не се обработва и междуредовото разстояние може да се намали до 15 см. Такива посеви се напояват чрез дъждуване. Лентовата сеитба на фасул намери широко приложение в Североизточна България. Разстоянието между лентите е 70 см и между редовете в лентата от 15-30 см. Във всяка лента се засяват 5-8 реда.


Технология на отглеждане на зелен фасул като втора култура

Засяването на фасула с пневматична сеялка осигурява точна сеитба на дълбочина и в реда и предпазва семената от наранявания.

Дълбочината на засяване на фасул зависи от едрината на семената и от състоянието на почвата. По-дребните семена фасул във влажна почва се засяват на дълбочина до 4-5 см, а по-едрите и в по-сухи почви - до 6 см. Дълбокото заравяне на семената в безструктурни почви, които лесно образуват кора, или в преовлажненн студени глинести почви забавя и затруднява повикването. След сеитбата посевът се валира с грайферни валяци. Много тежки и влажни почви не се валират.

Вижте още:

Листни въшки по зеленчуковите култури и борбата с тях

Сеитба на целина - какво трябва да знаем?

Какво влияе на качеството на зеленчуците