Бататите (Ipomaea Batatas), известни още като "сладки картофи", са сравнително слабо познати в нашата страна, но представляват интерес за личното стопанство. Те образуват клубени с големина от 200 г до няколко килограма и имат висока хранителна стойност - съдържат от 24 до 28 % захари. Вкусът им е като на бялата тиква и кестена. Консумират се печени, варени или пържени. Стъблата на растенията са стелещи се и крехки. Пресни, изсушени или силажирани, те са подходящи за фураж.

Поради високите им изисквания към температурата на почвата и въздуха бататите виреят само в някои полски райони, и то предимно край реките. За тях трябва да се подбират богати наносни, глинестопесъчливи почви. Подходящи предшественици са фъстъци, фасул, дини, пъпеши.

Растението се размножава вегетативно, но при нашите климатични условия предварително се произвежда разсад. За целта се избират здрави клубени с тегло над 200 грама. Рътенето им се извършва в топли парници или топли лехи, защитени с двоен полиетиленов тунел. В началото на месец март клубените, предварително обеззаразени с фундазол 0,1%, се нареждат върху слой от 8-10 см чист речен пясък, без да се допират един до друг. Покриват се с 4-5 см от същия пясък и се поливат обилно. Оптималната температура за развитието на вегетативните пъпки е 20-30°С. След 2-3 седмици се формират кълнове с нежни коренчета, които се отделят от майчините растения и се пикират на 5/5 см 6 парници или лехи, покрити с полиетилен. За да се произведе разсад за 1 декар насаждение, са необходими 30 кг клубени. Възможно е разсадът да не се пикира и младите растения да се отделят от клубените в деня на засаждането. В този случай рътенето започва 20-30 дни по-късно, като издънките задължително се посипват с влажен пясък, за да се ускори развитието им. Разсадът е готов, когато достигне височина 15-20 см и 4-5 листа. Трябва да се знае, че при този вариант добивите са много по-малки.

При отглеждане на батати подготовката на почвата е от съществено значение. През есента площта се изорава на дълбочина 20-25 см, а през пролетта се обработва така, че в момента преди засаждането да бъде в градинско състояние.

Бататите се нуждаят от много и разнообразни хранителни вещества. Особено чувствителни са към калиевите торове, поради което при подхранването им те трябва да преобладават. Най-подходящото съотношение между азота, фосфора и калия е 1:2:3, или 40-50 кг/дка амониева селитра, 60-70 кг/дка двоен суперфосфат и 80-100 кг/дка калиев сулфат. Оптимален ефект от торенето се получава, когато посочените количества се внасят на три пъти преди последната пролетна обработка - фосфорни и калиеви торове; непосредствено преди засаждането в браздите -азотни, фосфорни и калиеви, и в началото на юни за подхранване - азотни и калиеви. Положително влияние върху величината на добива има разложеният оборски тор - 3-4 т/дка се внасят преди последната пролетна обработка.

За нашите климатични условия най-подходящият срок за засаждането на батати е около 15 май. За целта площта се набраздява на разстояние 85-90 см. Разсадът се поставя малко над дъното на браздите, на разстояние 35-40 см, и се полива гравитачно с умерено количество вода. След прихващане на растенията борбата срещу плевелите е първостепенна задача. За целта се извършват 2-3 окопавания през периода май-юни, но не по-късно, защото растенията се развиват много бързо и покриват цялата почвена повърхност. Въпреки че бататите не са особено взискателни към почвената влага поради дългия им вегетационен период, добре е да се полеят 3-4 пъти след засаждането през интервал 15-20 дни.

Клубените се прибират през октомври - преди падането на сланите, като предварително се изрязва надземната маса на растенията. Най-подходящият момент е, когато листата започнат леко да пожълтяват, а самите клубени при разрязване не почерняват и засъхват бързо. Това показва, че те са узрели, за разлика от зелените, при които от разреза изтича млечнобяла течност.

Средният добив от сортовете батати, които се отглеждат у нас китайските Шен Ли 100 и № 169 и българският № 9, е 3-4 т/дка. След изваждането, почистването и сортирането клубените се подготвят за съхранение, като 15-20 дни се просушават при температура около 25°С. Прибират се в помещения, не по-топли от 8-10°С и с влажност на въздуха около 75%. По този начин продукцията може да се запази в отлично състояние до 5 месеца.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Цикория (Синя Жлъчка)

Салатно цвекло (червено цвекло)

Отглеждане на праз

Брюкселско зеле - изисквания към външните условия