Отглеждане на праз

Празът (Allium porrum L.) е ценен източник на хранителни вещества, минерални соли и витамини. Те се намират главно в лъжливото стъбло, което образува и за което се отглежда празът. Важна негова съставка е фосфорната киселина, необходима на човешкия организъм.

Студоустойчиво растение (издържа до минус 15-20°С), празът е особено взискателен към водния режим и може да се отглежда само при поливни условия, подобни на водния лук. Празът е много взискателен към почвата и по-точно към съдържанието на хранителни вещества в нея. Най-добри резултати дава отглеждане на праз на дълбоки, влагоемни и богати на органични вещества песъчливо-глинести почви. Много добри за праза са наносите, но не и тези, които се заблатяват. Мястото, на което ще се отглежда праз, се тори по време на есенната обработка с 400-600 кг полуразложен оборски тор, 5-8 кг суперфосфат и 3-4 кг калиев тор на 100 кв. м. Амониевият нитрат, по 4-6 кг на 100 кв. м, се внася с пролетната обработка. Когато растенията развият 2-3 листа, се подхранват с 1-1,5 кг амониев нитрат и пак с толкова по-късно, след като вече имат 5-6 листа.

Добрите предшественици за отглеждане на праз са култури, които оставят площта чиста от плевели, освобождават я достатъчно рано, за да може да бъде подготвена доброкачествено. Преди засаждане на праз или сеитбата на праз площта може да бъде заета от репички, спанак, салати, ранни картофи, зелен грах и др.

Празът може да бъде отгледан чрез предварително произведен разсад или чрез пряка сеитба на семената. И в двата случая за препоръчване са сортовете праз Старозагорски камуш и Старозагорски 72.

Разсадът се отглежда на открита леха с южно изложение и защитена от ветровете. Повърхността й се маркира през 5 или 10 см с помощта на многоредов маркир или по друг подходящ начин. Семената се засяват по възможност по-рано напролет, още през март докъм средата на април. За 1 кв. м се изразходват 8-10 г. За 100 кв. м площ за отглеждане на праз са необходими 3-3,5 кв. м разсад праз. Засетите семена се покриват с двусантиметров пласт от пресята торопочвена смес или разложен оборски тор. Растенията се развиват бавно. Лехата трябва редовно да се плеви. Полива се с лейка често, но не с много вода. Подхранва се с 10-15 гр. на кв. м амониева селитра след поникването и 15-20 дни по-късно. Торът се разтваря предварително в лейка с вода. След подхранването растенията се отмиват чрез обилна поливка. При нормални условия и добри грижи разсадът е готов за засаждане през първата половина на юни. Засажда се до края на месеца и в началото на следващия, но не по-късно от 15 юли. Това може да стане на равна повърхност или във фитарии при разстояние между редовете 20-25 см, а в реда на 12-15 см, със садило.

По времето, когато се засява разсадът, семената може да бъдат засети на постоянно място. Това става на равна повърхност или във фитарии. Маркирате мястото, като оформяте браздички на разстояние 20-25 см. Дълбочината на сеитбата е 2,5-3 см. Разстоянието между семената в реда е 3-5 см. След като растенията поникнат и се укрепят, проредете на разстояние 12-15 см. За 100 кв. м са необходими 30 г семена.

По време на вегетацията на параза отстранявате плевелите и най-вече редовно поливате. В началото борбата с плевелите може да се води чрез окопаване, но по-късно ги отстранявайте ръчно. Поливайте праза в хладните часове - най-добре сутрин, отначало с малко вода, а впоследствие и с повече. През юни, юли и август поливайте праза при всички случаи поне веднъж в седмицата, а при нужда - и по два пъти. Ако септември не е дъждовен, също се налагат поливане на праза всяка седмица.

Празът се прибира в края на октомври и през ноември.

ВИЖТЕ ОЩЕ: