Хмелът се отглежда заради шишарките, които са богати на хмелно брашно (лупулин). Шишарките на хмела са ценна суровина за пивоварната промишленост и за химикофармацевтичната промишленост.
Хмелът се отглежда на едно и също място около 20-25 години. Хмелът се развива най-добре при средна годишна температура през вегетацията 13-17°С. България е на южната граница на подходящия район за отглеждане на хмел. У нас отглеждането на хмел е съсредоточено в полупланинските райони на равни места с по-голяма надморска височина, прохладен и по-влажен климат.
Избор на място и подготовка на почвата за отглеждане на хмел
Нови хмелови насаждения се създават на равни терени, защитени от въздушни течения, с плодородни и дълбоки почви.
През есента площите се риголват и се торят. Дълбочината на риголването завися от особеностите на почвата и е 50-60 см на по-дълбоки и богати почви и 40-50 см на по-бедни и плитки почви. След риголването почвите се брануват. След това започва маркиране на пътищата, изграждане на парцелите и маркиране на редовете в тях, изграждане на подпорната конструкция и изкопаване на ямките за засаждане.
Торене на хмел
Хмелът нараства бързо и образува голяма надземна маса, което обуславя необходимостта от обилно торене.
След риголването в почвата се заорават до 8 тона добре угнил оборски тор, 60 кг P2O5 и 25 кг К2О на декар. Може да се внесат и до 2 тона на декар сатурачна вар на по-бедните на вар почви.
Засаждане на хмел
За засаждане на хмел се използват вкоренени и невкоренени резници, които се добиват от подземната част на стеблата на маркирани, здрави, 3-10-годишни растения. Засаждат се на полето рано напролет или се вкореняват в продължение на една година за образуване на главини и корени и се засаждат през лента. Вкоренените й невкоренените резници се поставят в центъра на ямките, които са с диаметър и дълбочина 45 см, така че горният им край да бъде 12-15 см под нивото на терена, и се покриват с почва. Резниците се засаждат при междуредово разстояние 3 м и вътре в реда 70 см, с което се осигуряват около 450 растения на декар.
Грижи през вегетацията
До всяко растение в младите хмелови насаждения, създадени през пролетта от невкоренени резници или през есента от вкоренени, се поставя хмеловод за увиване на стъблата. През есента растенията се изрязват на височина 30-50 см. Междуредията се изорават на разор, а растенията се загрибват на височина 15-20 см за предпазване от измръзване.
През втората и следващите години през пролетта почвата в междуредията се бранува, растенията се отгрибват и се извършва резитба след преминаване на опасността от пролетните слани. Резитбата се прави, като всички стари стъбла се изрязват на чепове с две очи. След резитбата главните се покриват с 5-8 см почва.
През вегетацията междуредията се обработват 3-5 пъти, почвата вътре в реда 1-3 пъти, като растенията се загърлят. През есента се извършва оран на разор.
Ежегодно през вегетацията хмелът се подхранва с азотни торове, с нарастваща норма в зависимост от възрастта на насаждението, условията на отглеждане, запасеността на почвата и очаквания добив. С последната обработка през есента хмелът се тори с фосфорни и калиеви торове.
При нужда хмеловите насаждения се напояват, като след всяка поливка почвата се разрохква.
Прибиране на хмел
Шишарките на хмела се прибират в техническа зрелост. Тя настъпва при ранозрелите сортове хмел в началото на август и месец по-късно за къснозрелите.
В техническа зрелост шишарките на хмела са с характерните за сорта големина и форма, на цвят са златистожълтозелени, при допир шумят, а при разтваряне са лепкави. Лупулинът се вижда и издава характерна приятна миризма. Продължителността на техническата зрелост е около 10 дни. Шишарките се берат ръчно и с машина.
След беритбата веднага се изсушават в сушилни при температура 40-45°С. От 5 кг свежи шишарки се получават 1 кг сухи.
{youtube}-0c_l3tBdmg{/youtube}
