След обеззаразяване на почвата настъпват изменения в почвената микрофлора и химичен състав.
Добре обеззаразената почва представлява биологичен вакуум, който постепенно се запълва с устойчивите форми на различните представители на почвената микрофлора, попадащи отвън, вследствие на което биологичното равновесие на почвата се възстановява отново. Продължителността на периода на биологичен вакуум при различните почвени обеззаразители е различна. Поради отсъствието на антагонисти попадналата в почвата инфекция се развива бурно и за кратко време може да обхване цялата площ. По тази причина понякога производствените резултати след обеззаразяването на почвата са по-лоши, отколкото ако тя не е обеззаразена.
При третиране на почвата се установяват изменения и в химичния й състав. Например при приложение на вапам и други препарати за обеззаразяване на появата се забелязва увеличение на амонячната форма на азота в почвата, дължащо се на по-слабото влияние на тези препарати върху амонифициращите бактерии. Понякога по кореновата система на разсадените растения се появяват пригори, причинени не от токсичното после-действие на препарата, а от многократното увеличаване на количеството на амонячния азот в почвата. Влиянието на пропарването върху съдържанието на калий в почвата е незначително. Фосфорната киселина обаче лесно се свързва с базите на почвения поглъщателен комплекс, вследствие на което преминава в трудно достъпна форма. Поради това след пропарването се препоръчва по-силно фосфорно торене.
Смята се, че пропарването е един от най-сигурните способи за обеззаразяване на почвата. Чрез пропарване се възстановява плодородието и се премахва „умората" на почвата, предизвикана главно от монокултурността.
