Преобладаващи по царевицата са два вида от род Fusarium: - F. moniliforme и F. graminearum. Вторият вид се среща по-често в по-топлите райони. Те се запазват основно в растителните остатъци, но могат да се пренасят и със семената. Спорите, пренасяни по въздушен път, също са източник на инокулум. Симптомите на болестта се проявяват по време на узряване.
Патогенът напада стъблото на царевицата откъм почвата, през корените или долните междувъзлия на стъблото. При по-висока степен на нападение основата на стъблата на царевицата изгнива напълно и стъблата загиват. Частично повредените метлици могат да увиснат, след като са били нападнати. Гниенето на метлиците с причинител Fusarium graminearum може да се развие от върха към основата им.
Царевичните растения са предразположени към заразяване при високи нива на азот и ниски нива на калий, както и при сухи условия, редуващи се периодично с влажно време след фенофаза „изметляване”.
Друг вид от род Fusarium - F. culmorum, също е представител на комплекса причинители на гниенето на основите на стъблата на царевицата, но може да причини и гниене на кочаните. След заразяване кочанът и обвивните листа придобиват розов или червеникав цвят, дължащ се на мицела и спороношението на гъбата.
Борба с болестта гниене на стъблата и кочаните на царевицата
Тъй като при полски условия борбата по химичен път с болестта гниене на стъблата и кочаните на царевицата е невъзможна, превантивните мерки се изразяват в културно-стопански практики, които създават условия, неблагоприятни за болестта. Препоръчва се използването на по-малко чувствителни сортове царевица. ДРЗП е засяване в подходящите срокове и при оптималната гъстота на посева с 7-12 растения м2 за осигуряване на достатъчна здравина на стъблото, което предотвратява нападението от тези гъби. Ако гъбата вече е заразила растенията, най-доброто решение е възможно най-скоро прибиране на реколтата. Като предпазна мярка може да бъде приложено и третиране на семената.
