За нашите климатични условия януари е типичен зимен месец. Температурите през повечето години са ниски, слънчевите дни - сравнително малко, а земята е покрита със сняг. За пчелните семейства месец януари е период на пълен покой - състояние, в което те противодействат най-добре на неблагоприятните за живота им външни условия. В това състояние жизнените функции в организма на отделните индивиди, съставляващи семейството - майката и пчелите работнички, са сведени до възможния минимум. Образуването на зимното кълбо в гнездото позволява да се намалят окислителните процеси в тялото на пчелите в резултат на по-малкия приток на кислород от външния (извън кълбото) въздух. Колкото по-добре стеснено е гнездото на семейството и по-плътна маса образуват пчелите в него, толкова по-добре протича зимуването на пчелите. Пчелите консумират по-малко храна, по-малко се изтощават физиологически и живеят по-дълго през пролетта.

За доброто зимуване на пчелите в уплътненото зимно кълбо допринася твърде много и увеличената концентрация на въглеродния двуокис, отделящ се при обменните процеси в организма на пчелите. Пчелите могат да издържат на много висока концентрация на въглеродния двуокис - до 300 пъти по-висока от съдържанието му в атмосферния въздух. Увеличаването на концентрацията на въглероден двуокис и намаленият достъп на кислород в зимното кълбо са предпоставките за намаляване на окислителните процеси в клетките и в целия организъм на пчелите, в резултат на което пчелните семейства презимуват по-добре. Това обаче не означава, че през зимния период пчелите нямат нужда от кислород. Той е необходим за дишането им, но поради това че те са в неподвижно състояние, нуждата от него за протичането на обменните процеси в тялото им е многократно намалена, особено в периферната част (кората) на кълбото. Затова и входът на кошера силно се стеснява, без да се затваря напълно.

В зимното кълбо пчелите поддържат оптимална температура за икономично зимуване. Докато майката не снесе яйца и пчелите не започнат да отглеждат пило, в зимното кълбо се поддържа температура между 13 и 25-27°С. При добро уплътнено гнездо и правилно подредени хранителни запаси семейството образува единен топлинен център, който регулира температурата в цялото кълбо. При нашите климатични условия и при различните системи кошери - лежак, 12-рамков дадан-блатов и украински лежак, до появата на пилото пчелите регулират температурата в границите от 12,8 до 27,2°С. Активната част на кълбото е неговият център. Ако температурата в него спадне до 14°С, пчелите се активизират, поемат храна, раздвижват се и за около 60-90 минути (в зависимост от външната температура) я повишават до 25-27°С в тази част от гнездото (центъра). След това отново преминават в състояние на покой. За 17 до 25 часа (в зависимост, от външната температура и силата на вятъра) тази температура отново се понижава в центъра до 14°С, а в повърхностния слой на кълбото до 12,8°С. Тогава центърът на кълбото отново се активизира и температурата се повишава. Колкото повече са пчелите, които образуват зимното кълбо, и по-добре стеснено е самото гнездо, толкова по-дълго време се задържа топлината в него, а интервалите между активизирането на пчелите в центъра му са по-дълги. Това е причината слабите пчелни семейства и семействата с разширени гнезда да зимуват лошо - много по-често се налага центърът на кълбото да повишава температурата поради по-слабото й задържане от неговия повърхностен, слой (колкото по-малко е кълбото, толкова по-голяма е относителната му повърхност и по-тънък е повърхностният му слой.

При образуването на зимното кълбо в добре подготвено гнездо пчелите уплътняват напълно пространството, в което то е разположено. Те влизат в празните килийки на питите и главите им се допират до средостението на килийките, а пространствата между питите (междурамията, междините) се изпълват с пчели. Образува се плътна маса от пчели с форма на елипса, което позволява описаното регулиране на температурата в кълбото. Когато обаче хранителните запаси са неправилно подредени при зазимяването - в централната част на гнездото са оставени пити с изцяло запълнени с мед и прашец килийки, пчелите не образуват единно кълбо, тъй като не могат да влязат в килийките, а остават само в междурамъчното пространство. В такива случаи те или образуват кълбото странично от центъра на гнездото, ако има по-празни пити, или се прехвърлят на пити зад преградната дъска, ако са оставени. При принудително зимуване на изцяло запълнени с мед пити пчелите не образуват едно зимно кълбо с един център за регулиране на температурата му, а няколко микро-кълба на питите и всяко регулира температурата за себе си. Тези микрокълба се образуват на различни места в междурамията - пчелите освобождават килийките в определен участък от двете страни на питата, влизат в тях и този участък става център на микрокълбото, който регулира температурата само на това микрокълбо. Измерването на температурата с термометри в гнездата на така зазимени семейства показва, че всяко микрокълбо е независимо от останалите, т.е. има свой ритъм на повишаване на температурата. Този начин на зимуване влошава живота на пчелите. Вместо да зимуват в едно голямо кълбо, пчелите зимуват в малки кълба, както зимуват слабите семейства. Ето защо пчелите само по принуда остават да зимуват върху пити с напълно заети килийки. При възможност те образуват зимното кълбо там, където могат да влязат и в килийките.

Пчелите са се приспособили към пълен зимен покой. Всяко негово нарушаване независимо по какви причини е станало вреди на доброто им презимуване. Затова през януари не е полезно да се дава на пчелите храна - кърмова маса, приготвяна от самите пчелари или закупена готова, и дори мед в пити или кристализирал, даден като питка над кълбото. Подхранването на пчелните семейства през януари, когато те не са застрашени от глад, е погрешно. Даването храна на пчелите през януари в каквато и да е форма им вреди в няколко направления. От пълен покой те инстинктивно веднага минават в активно състояние - повишават температурата в кълбото, за да могат отделните пчели от неговата повърхност да се отделят и да стигнат до храната, да я разтворят и пренесат в течно състояние до килийките на питите. Тази дейност продължава повече от 10-15 дни, през което време пчелите са в повишена активност и консумират повече храна, за да отделят нужната за това топлина. Наред с това те трябва да преработват захарта в усвоима за тях форма - да превърнат сложните захари в прости, като отделят от жлезите си ензима инвертаза, което ги изтощава физиологически.

Активизирането на пчелите и преработката на захарта довеждат до появата на пило в семейството. Появи ли се пило в гнездото, пчелите по инстинкт повишават температурата в този участък до 34,5-35°С и я поддържат на това равнище през целия период на развитието на пчелата до нейното излюпване. Независимо от външната температура, която може да бъде - 20, -30°С, в участъка с пило в гнездото тя се поддържа на 35°С. Продължителното поддържане на висока температура в гнездото за отглеждането на преждевременно предизвиканото чрез дадената храна пило е причината за силното изтощаване на пчелите и за високата зимно-пролетна смъртност (последствие от извършеното ранно подхранване). Особено зле се отразява зимното подхранване на слабите семейства и на семействата, които през есента са преработвали по-големи количества захар, давана през септември-октомври.

През януари и въобще през целия зимен период на пчелните семейства, останали без храна в централната част на гнездата, вместо твърда храна трябва да се дават пити с мед. За тази цел трябва да се преразпределят медовите запаси в самото гнездо чрез разместване на питите (питите с мед да се разположат между празните в центъра) или чрез обръщането им (медените участъци на обърнатите пити да попаднат между празните участъци в центъра на гнездото). Ако в гнездото храната е привършена, което е недопустимо при нормална подготовка и зазимяване, в замяна на празните пити на пчелите трябва да се дадат пити с мед от склада. Няма ли такива пити, на гладните пчелни семейства трябва да се даде от центрофугирания и вече кристализирал мед, завит в марля или друга рядка тъкан, под формата на питка над кълбото. Само в случай, че центрофугираният мед е малко, с него трябва да се приготви кърмова маса (пудра захар и втечнен мед в съотношение 3,5-4:1). Ако няма и такава възможност, може да се използва промишлено приготвената зимна храна за пчелите.

Въз основа на много наблюдения е установено, че когато през зимата няма възможност да се даде на пчелите мед, по-добри резултати се получават, ако им се даде топъл захарен сироп (1,5 кг захар на 1 л вода), който се налива в пита и тя се поставя до самото зимно кълбо (пчелите да опират в питата със сироп), отколкото твърда храна над кълбото. При даването на питата със сироп пчелите бързо се активизират, повишават температурата в гнездото, разпускат кълбото, веднага разнасят сиропа по питите в центъра и на другия ден кълбото е отново образувано и пчелите са минали в зимен покой (докато твърдата храна налага поддържането на пчелите в активно състояние средно около две седмици).

За да презимуват пчелните семейства добре, трябва да се подготвят добре и да се зазимят така, че през целия зимен период да имат достатъчно храна в централната част на гнездото и да не се налага даването на допълнителна храна. Това трябва да знаят добре пчеларите от всички райони на страната и непременно да го спазват. При даване на храна през зимата, за да се спасяват пчелите от гладна смърт, няма да се намали досегашната висока зимно-пролетна смъртност в пчелините.

През януари в нашата страна пада понякога дебел сняг, който затрупва наполовина или изцяло кошерите. В такива случаи пчеларят не трябва да бърза да ги открива, освен ако снегът е навят пред кошерите и е затворил плътно входовете. Той трябва да посещава пчелина периодично, както и след буря (виелица), за да се ориентира за състоянието на кошерите - за откриване на капаци, обръщане на кошери, повреди от злосторници, нападения от кълвачи. Поне веднъж в месеца той трябва да извърши прослушване на кошерите, което го ориентира за състоянието им по косвен път - по издавания от пчелите шум. Прослушването се извършва с тънък гумен или пластмасов маркуч, единият край на който се вкарва през входа под питите в гнездото, а другият се поставя в ухото на пчеларя. При нормално зимуване пчелите издават равномерен, тих, но постоянен шум. При почукване по стените на кошера този шум се усилва, но само за няколко минути се нормализира. Когато в някое семейство се констатира ненормален шум, трябва да се разкрие причината. За целта трябва да се вземе проба от дъното на кошера. Пробата се взема през входа чрез подгънат като буква Г тел, с който се издърпват на прилетната дъска умрели пчели, отпадъци от дъното и др. По издаваните при прослушването звуци и съдържанието на извадените отпадъци от дъното се определя и причината за безпокойството на пчелното семейство. При наличие на мишка в гнездото в извадените отпадъци има коремчета на пчели без гърдите и главите, криле и крака, тъй като мишката изяжда мускулестата част от тялото на пчелата - гърдите и главата, а не яде хитинената част, каквито са коремчето, краката и крилете. При наличие на много кристалчета захар в отпадъците от дъното причината за безпокойството на пчелите е кристализиралият в питите мед. Силният шум, многото частици от отпечатки и паднали на дъното цели, неповредени пчели са указание, че семейството е осиротяло - при почукване по стената на кошера шумът се усилва и дълго време не затихва, като се долавят силни единични звуци на отделни пчели. При липса на шум пчелите вероятно са загинали. Ако от дъното с тела се изваждат в голямо количество пчели без подути коремчета, това означава, че те са загинали от глад. В такъв случай кошерът веднага трябва да се внесе в топла стая, да се отвори и пчелите да се напръскат с топъл сироп. Ако пчелите са паднали скоро, значителна част от тях все още не са загинали и при затоплянето поемат от храната (сиропа) и започват да се съвземат. Тогава празните пити от гнездото се заменят с пити с мед от склада, а ако там няма такива пити, се вземат по една от крайните пити с мед от другите кошери, подрежда се гнездото, кошерът се затваря и се оставя да престои в стаята до вечерта. Пчелите се вдигат на питите сами - като са се затоплили и поели храна, те идват в нормално състояние. Вечерта кошерът се изнася на по-хладно място. При по-ниска температура те се събират плътно на питите и образуват отново кълбо върху тях. На сутринта кошерът се връща на мястото си в пчелина.

Когато в кошера не се чува шум и от дъното не се извличат с тела умрели пчели, това означава, че пчелите са били силно изтощени през есента от преработването на много захар и са загинали още до настъпването на студовете. В този случай по дъното ще има единични пчели, а по питите в гнездото няма нито следи от образуване на зимно кълбо, нито пък килийки с умрели пчели.

През януари пчеларят продължава ремонта на инвентара, който ще използва през следващия сезон, и подготовката на питите за изграждане (опъването на тела), като приготвя минимум по 5-6 пити за дадан-блатовите и по 8-10 за многокорпусните кошери. За големите пчелин, залепването на восъчните листове трябва да се извършва през зимния период. След затопляне на времето работата на пчеларя в пчелина се увеличава и той няма време да ги залепва тогава. За целта восъчните листове се държат в затоплена стая и преди самото залепване се нагряват, а след залепването се подреждат на стелажите или в празни кошери, магазини, шкафове и пр. във висящо положение, за да не се деформират или отлепват. За малките пчелини, особено ако няма къде да се подредят във висящо положение, залепването на восъчните основи е по-добре да става след затоплянето на времето - непосредствено преди поставянето им в кошерите.