Лятната резитба се извършва в момента на отслабване на растежа на леторастите.
В зависимост от целта на лятната резитба, може да се процедира по следните начини: Стимулиране на образуването на цветни пъпки без значително ограничаване на растежа на дървото – клончетата се оставят да нарастват без външна намеса до определен момент, в който не се наблюдава значитлене прираст.
В зависимост от разклояемостта, плодовиият товар и хода на вегетацията /градушки/ резитбата мож е да се проведе през юни и началото на юли. Мероприятието не води до недостаътчно снабдяване на корените с въглехидрати, така че те могат да продължат да нарастват, да приемат хранителни вещества и да синтезират.
Лятната резитба може да се извърши едновременно с хоризонтално превързване или частично огъване на клончетата, за да се предизвиква по-ранно встъпване в плододаването. Стимулиране на образуването на цветни пъпки, придружено с ограничаване на растежа или редуциране на наличния обем на короната – растежът на леторастите започва по-рано и по-интензивно в сравнение с растежа на корените.
През лятото растежът на леторастите се забавя и в основни линии завършва в края на юни, началото на юли. Обратно, растежът на корените се засилва през лятото и може да продължи с по-забавени темпове до зимните месеци. Ако асимилационната повърхност се ограничи относително рано /юни/, при което се изрязват, респ. се прищипват странично, или се откършват голяма част от излишните и ненужни за добива нови леторасти, а също и по-стари разклонения, това се забелязва по недостатъчното снабдяване на корена с асимилати. Стига се до забавяне, дори и до временно преустановяване на растежа на корена. При многогодишно провеждане това мероприятие окзва силенп възспиращ ефект върху растежа на надземната част на дървото.Прочистените части на короната отново предлагат оптимални условия за добивите и качеството на плодовете.
Резитбата на чеп се извършва около средата на юли на листна розетка в зависимост от склонността на растението да образува леторасти. По този начин се засилват пъпките на листната розетка, повечето от тях не прорастват и в зависимост от подхранването на клончето по-късно може да се стигне до желаното образуване на цветни пъпки или до нежелано развитие на клончетата.
Ако се реже твърде рано, се развиват предимно много силни клончета, които през зимата се съкращават частично или се изрязва на налична плододаваща дървесина. Прекалено късната резитба води изключително до засилване на пъпките. Впоследствие през пролетта от тези пъпки се получава много силен прираст, който отново трябва да се съкращава или да се премахва. Класическата резитба е разпросранена при шпалирните форми и тя предопределя повторна резитба по време на вегетацията.
Най-голям успех се постига при крушови дървета върху дюля и при ябълковите дървета на слабо и умерено растящи подложки. При топъл климат и топли месторастения класическата резитба на плододаващата дървесина показва по-добри резултати, отколкото при хладен климат и места с влажен въздух, същото важи и за сухите и влажните почви. Късите клончета, копиевидните плодни клончета и слабите по правило не се изрязват. В основни линии става дума за преобразуване на възникналите под продължителя дървесни клончета в плододаваща дървесина. В този случай не е достатъчна само ограничаващата резитба през зимата.
Лятната резитба започва щом като клончетата достигнат от 20-25 см., т.е. нсе още не са вдървесинени и растежът им не е завършил. По-слабите клонмета се съкращават на 4 до 5, а по силните на 3 добре развити листа. Не се взимат в предвид долните недоразвити листа, както и листната розетка, особено силните дървесни клончета се премахват. Останалите на клончета очи след известно време прорастват и при благоприятни условия могат да образуват растежно /вегетативно/ клонче от най-горното око или по-късо или по-дълго око, долните очи най-често само се удължават.
Когато нивото на растежното клонче достигне дължина 20 см, то също се съкращава, но този път с един лист повече, отколкото през първата резитба, а плодните клончета не се съкращават. Ако растежното клонче е под плодното клонче на скелетно разклонение, то се пензира на 1-2 листа. Ако след първото съкращаване наплододаващата дървесина има няколко растежни клончета ,те се премахват с изключение на най-долното. Ако отново се образува растежно клонче, то може да се пензира при крушите, отглеждани на топли места, но не и на по-хладни, и при ябълки, но при такива случаи има опасност следвашият летораст да не узрее достатъчно. При третото пензиране леторастите се изрязват с 1 до 3 листа по-къси, отколкото при предходната резитба. През идващата зима растежното клонче над плододаващата дървесина се премахва.
Колкото по-дълга е плоддодаващата дървесина, толкова повече клончетата и клонките се засенчават взаимно, което влияе отрицателно върху образуването на цветни пъпки. Ако плододаващата дървесина се е удължила във вътрешността си, се препоръчва резтиба за подмладяване. В този случай полдодаващата дървесина се съкращава с 12-15 см., като трябва да се подберат добри развити пъпки. Дълга /без съкращаване/ резитба може да се прилага при всички видове дървесни форми, подложки и сортове. В основни линии дългата резитба на плододаващата дървесина се състои в хоризонтално привързване на клончетата, в период а от началото до края на юли, най-късно до началото на август, когато клончетата започват да вдървесиняват.
Върховете на клончетата би трябвало да се привързват малко преди мястото на образуването на връхните пъпки, за да не се получи изкривяване на клончето нагоре вследствие на продържаващия растеж. Ако това мероприятие изостане през лятото, то трябва да се довърш през идващата зима. Тогава ефектът е значително по-слаб, тъй като цветните пъпки се образуват едва през следващото лято и по този начин плододаването на клонката се забавя с една година. Излишните клончета се премахват изцяло или само се съкращават в зависимост от гъстотата на разклоненията на сорта.
Допълнителни мероприятия за намаляване растежа на леторастите и за образуване на цветни пъпки при силно растящи дървета на по-слаби подложки – израстващите през вегетацията леторасти зависят от атмосферните условия и от сортовете и добивите. От края на юли до края на август се съкращават на 15-20 см, някои на 30 см и марко повече. Дължината на клончетата зависи от силата и положението им в короната. Вертикалните клончета във връхните части на короната се изразяват по-силно, предпочитат се косо разположени клончета. Обикновено през вегетацията цветни пъпки се образуват още веднъж иначе това става през следващата година.
Ако в резултат на резитбата през втората година освен цветни пъпки трябва да се образуват и продължители, изправено растящите клончета се премахват над последната цветна пъпка.Следващото третиране на плододаващите клонки зависи от структурата на дървесната корона. Обикновено се съкращава над къси клончета с цветни пъпки, които израстват от торбеста клонка.
;void(0);){kind=link}