Въпреки че черешата минава за северен овощин вид, той добре се развива у нас. Известен черешов район например е Кюстендилския край, но черешата се развива и в други райони на България. По старите черешови градини у нас са от екстензивен тип. Формират се големи черешови дървета до 10-12 м. височина, с огромни корони с множество скелетни и полускелетни разклонения. Разстоянията на засаждане също така са много големи – 8-10 м междуредови разстояния и до 30-35 броя дървета на декар.
В Унгария,производителите са преминали към по-съвременно производство. Време е и при нас да се премине към по-интензивно черешово производство. Най-впечетляващо в Унгария са формировките, особенно при черешите и може би трябва с това да започнем.
Стройното вретено се оказва подходящо и при костилковите видове
Използването на стройното вретено при костилковите е революционна стъпка в овощарската технология. До сега се считаше, че костилковите видове имат базотонален строеж и се отчиташе, че стройното вретено не е подходяща формировка за костилковите. Но опитите на редица учени в последните две десетилетия показаха, че стройното вретено е полезно за череши, вишни, сливи и даже и кайсии.
Чрез използване на натрупания опит, преди две години в Русенския регион са създадени две големи черешови градини от 50 дка и 130 дка формирани по системата стройно вретено. Разстоянията на засаждане са 4 м на 2-5 м или 100 дръвчета в дка. Височината на дърветата няма да надхвърля 3-3,5 м и ще се берат без стълби. Очакваните добиви са трикратно по-високи от старите черешови градини – 2 т от дка до 2,5 т от дка.
Предимство на стройното вретено при черешите е лятната резитба
След беритбата през май и юни, веднага почва лятната резитба, която обикновенно свършва във втората половина на м.юни.
В Унгария след берачите, на другия ден тръгват резачите и започват резитбата. Резултатите от такава технология са впечатляващи.
В Европа доскоро имаше едно увлечение към поливните черешови подложки от Германия тип Гизела 5 и Гизела 6 и др. Но новите формировки за интензивни насаждения изискват слаборастящи подложки. В това отношение използваните от проф. Хротко /Унгария/ подложки са от голямо значение. Той е подбрал над 250 подложки от цял свят. Подложките от арабските страни /Азия/ са много слаборастящи. Те са почти два пъти по-слаборастящи от европейските. Самият проф. Хротко казва, че в началото е смятал, че слабият ръст на азиатските подложки се дължи на слабата почва и горещия климат. Но поставени на едно и също място те и на богатите унгарски почви и на по-мекия климат остават също така много слаби. Така се формират два типа подложки:
- Европейски силно растящи;
- Азиатски слабо растящи.
Ние в България съвсем съзнателно се насочихме към арабските слаборастящи подложки, създадохме маточник и произведохме 15000 черешови фиданки върху тези азиатски слаборастящи подложки. С тях разсадихме 130 дка черешова градина с най-съвременни сортове.Всички подложки включително и слаборастящите са от ботаническия вид Prunus maxaleb.
Старите сортове не отстъпват и на съвременните технологии. Сортовете череши са също така един важен момент. Сортовите листа при нас започват с най-ранния сорт Бигаро бюрла. Това е най-ранния черешов сорт, който е хрущялка. От старата сортова листа сериозно място заема сорт Ван. Този сорт все още е един от най-разпространените сортови у нас.
В по-ново време основен сорт остава сорт Регина, също така и сорт Кордия, Каталин, Съмбърст.
В последните години достигнахме и до сорт Самит. Този сорт се продава два пъти по-скъпо от останалите сортове череши. Самото название на сорта показва, че това е сорт на върха-Самит.Но все още не е започнал да плододава у нас.
