Резитбите на зелено се провеждат през периода на вегетацията и обхващат редица операции, като филизене, прищипване, кършене, колтучене, колцуване, прореждане на гроздове и листа и др. Затова резитбите на зелено се наричат още летни резитби, зелени резитби или операции със зелените части на лозата.
Филизене
Премахването на излишните леторасти от главината рано напролет се нарича филизене. Филизенето е най-важната резитба на зелено и се явява като допълнение на обикновената резитба на лозите. През пролетта покарват леторасти не само от очите на чеповете и от плодните пръчки, оставени при резитбатана лозата, но и от спящите пъпки по старите части на лозата, наречени лакомци. В началото лакомците се развиват за сметка на резервните хранителни вещества на главината. По-късно лакомците зашумяват лозата, пречат на достъпа на въздух и светлина до ресите и затрудняват оплождането на цветовете. Зашумяването се подсилва и от това, че много очи дават по два летораста. С филизенето се регулира броят на леторастите на лозата; осигуряват се по-добър растеж и по-добро узряване на пръчките, с което се гарантира и по-висок добив през следващата година; улеснява се борбата с болестите и неприятелите; подготвя се лозата за следващата резитба на лозата и се създават условия за по-добро огряване на леторастите и гроздето. С филизенето броят на гроздовете се привежда в съответствие със силата на лозата и по такъв начин се осигуряват висок добив и доброкачествено грозде.
Филизенето е абсолютно необходимо мероприятие при формирането на младите лози. Чрез филизенето се запазва строго определен брой леторасти с най-подходящо разположение с оглед формирането на бъдещите стъбла или рамена на лозите. Раните, които се нанасят на стъблата, рамената и кордоните, зарастват бързо, без да предизвикват некротизиране на съседните тъкани.
Затова най-добре е всички ненужни леторасти на лозата да се премахват на зелено, когато достигнат височина 15-20 см.
Филизенето на плододаващите лозя се извършва след появата на ресите, за да се разграничат плодните от безплодните леторасти. Не трябва да се закъснява с филизенето, тъй като тогава заедно с прерасналите леторасти на лозите се отнемат и хранителните вещества, изразходвани за техния растеж. Желателно е филизенето да предшества първото пръскане на лозите. Това позволява при първото пръскане на лозите по-добре да се напръскат оставените леторасти и реси, особено във вътрешността на главината.
При почти всички сортове лози се налага филизене, като се спазват някои основни изисквания. При филизенето се премахват преди всичко лакомците по старите части на главината с изключение на тези, които ще се използват при резитбата за подменяне на някое рамо или кордон или за създаване на ново плодно звено. По чеповете и плодната пръчка се премахват безплодните леторасти и по-слабият от двойниците и се прореждат плодните, ако редовно са покарали всички пъпки, оставени при резитбата. Когато очите покарват нередовно, може да се запазят и безплодни леторасти и някои двойници. Не се премахват безплодните леторасти, които ще са необходими при следващата резитба. При формировката Гюйо винаги трябва да се запази необходимият брой леторасти (4 до 5) за следващата резитба на лозата, независимо дали са от чепове или от старата част.
През пролетта и лятото, когато се появяват издънки от подложката, лозите се откриват дълбоко, за да се изрежат дивачките из основа, и наново се закриват.
Прищипване
Премахването на връхчетата на леторастите с 1-2 недоразвити листенца се нарича прищипване. С прищипването се цели да се ограничи изресяването и да се регулира растежът на отделните леторасти. В ранна възраст леторастите и ресите се развиват за сметка на резервните вещества на главината. Тогава не е изключено да се прояви конкуренция между тях. Подобна конкуренция може да се прояви и по време на цъфтежа. С премахването на върха се прекратява за известно време растежът на летораста и се отправят повече хранителни вещества към ресите. Не се прищипват слабо растящите леторасти, слабите лози и леторастите от чеповете, които ще се използват при следващата резитба. При високостъблените лози прищипването се препоръчва като метод за ускорено формиране на младите растения или за възстановяване на измръзнали главини. В такива случаи се разчита на развитието на колтуци, които впоследствие се използват за формирането на кордони, рамена или плодни звена.
Времето на прищипване се определя от целта, която се преследва, с него. Когато с прищипването се цели да се предотврати превръщането на ресите в мустаци (източването), то трябва да се извършва рано, след като се появят ресите. С пръсти се откъсват връхчетата на силните леторасти през междувъзлието над по-горната реса. По-склонни към източване са десертните сортове грозде (Болгар, Шасла, Италия и др.). При винените сортове грозде и стъблено отглежданите лози източването почти не се проявява. Затова при тях прищипване в ранна фаза не се налага.
Против изресяването по време на цъфтежа най-добре е прищипването да се направи 4-5 дни преди цъфтежа. В резултат на прищипването се получават по-добро завързване и по-сбити гроздове. Към изресяване са склонни някои винени сортове грозде, като Ркацители, Саперави, Мискет червен, Тамянка, Мискет врачански и др., а от десертните - Мискет хамбургски и Бяло без семе. При останалите десертни сортове грозде прищипване по време на цъфтеж не се препоръчва, за да се избегне образуването на много сбити гроздове, което при тях е нежелателно.
Кършене
Премахването на растящите върхове на леторастите заедно с 5-6 до 8 недоразвити листа се нарича кършене. Кършенето се прилага в почти всички лозарски райони у нас, но често пъти неправилно, защото лозите се кършат много ниско.
Кършенето може да се използва като средство за борба против изресяването при някои сортове лози, като Мискет червен, Мискет хамбургски, Бяло без семе и др. При някои опити е постигнато 50% увеличение на добива. Кършенето може да окаже положително влияние и за подобряване качеството на гроздето на буйнорастящи и зашумени лози. Чрез кършенето се дава възможност на слънчевите лъчи да проникнат до гроздето; то узрява по-добре и по-малко се напада от сиво гниене. В райони с недостиг на почвена влага с кършенето се намалява изпаряващата повърхност и се подобрява водният баланс на растението.
Кършенето оказва и отрицателно влияние върху лозовото растение. С малки изключения кършенето забавя узряването и понижава качеството на гроздето, тъй като увеличава добива, а намалява листната повърхност и удължава вегетацията на лозите. Узряването на пръчките се забавя и студоустойчивостта им се влошава. При това колкото по-силно (по-ниско се извършва кършенето, толкова по-чувствително се проявява отрицателното му влияние върху лозите.
Времето за извършване на кършенето се определя от целите, които се преследват с него. Нормално кършенето на винените и десертните сортове грозде трябва да се извършва към средата на юли, след като леторастите са развили достатъчно листа и растежът им е намалял. След кършенето на леторастите трябва да останат поне по 14-16 листа при винените и 16-18 при десертните сортове грозде. Леторастите от чеповете, които ще се използват при следващата резитба на лозите, се кършат по-високо. В някои случаи вместо кършене се практикува увиване на леторастите по най-горния тел. При слабо и умерено растящите лози и при по-висока телена конструкция това е полезно. При буйно растящите лози обаче не може да се мине без кършене. При слабо и умерено растящите лози, както и при високостъблените формировки кършене не се прилага.
Колтучене
Премахването изцяло или частично на страничните леторасти (колтуци) се нарича колтучене. Когато лозите се прищипват или кършат, развиват се силни колтуци. Колтуците може да се използват за формиране на кордоните при младите лози или за възстановяване на измръзналите главини. Пъпките на колтуците имат нормална родовитост и по-висока студоустойчивост от пъпките на основните леторасти. Затова те се използват и за плододавяне в години след силни зимни студове.
При слабо, дори и при умерено растящите лози се развиват слаби колтуци, до 4-5 см, и не се налага премахването им, тъй като те сами опадват. Когато обаче се развиват буйно, лозите дават силни странични леторасти, които засенчват гроздето и пречат на зреенето и опазването му от болести и неприятели. Това принуждава лозарите да извършват колтучене на лозите. Правилно е при колтученето да се запазват по 3-4 листа в основата на всеки колтук. По-интензивната фотосинтеза на листата на колтуците в сравнение с листата на главните леторасти в края на лятото и началото на есента допринася за по-доброто узряване на гроздето и пръчките на лозите. При сорта Болгар запазването на основните (3-4) листа на колтука има и това значение, че се създава полусянка за гроздето, което е особено важно за този сорт.
Има сортове грозде като Алфонс Лавале, Мискет хамбургски, Юни блан и др., които развиват големи листа. Те закриват ресите и пречат на свободния достъп на въздух до тях. Това отрицателно влияние се подсилва от страничните леторасти. Лошото опрашване на посочените сортове се дължи в значителна степен на зашумяването на ресите им. Ето защо при тях е полезно преди цъфтежа да се премахнат изцяло колтуците в основната част на главния летораст до ресите. По-високо разположените колтуци (над ресите) се прищипват на 3-4 листа. Пълно премахване на страничните леторасти се налага и при буйно растящи асми, при които гроздето силно се засенчва.
Колцуване
Колцуването се състои в отнемане на пръстен от кората и ликото на плодната пръчка, зеления летораст или рамото на лозата, широк от 3 до 4 мм. С това се прекъсва движението на асимилатите от листата към корените и те се натрупват в гроздовете и леторастите над колцуваното място. В резултат на по-доброто хранене зърната на гроздето стават по-едри и узрява с 10-15 дни по-рано. Това е едно голямо предимство при производството на десертно грозде както за лични нужди, така и за пазара. При винените сортове грозде колцуването не е оправдано.
Колцуването се извършва със специален колцувач, който в извитата си част има две успоредни пластинки - режещата част на колцувача. С тях се захваща плодната пръчка, те се натискат леко и целият колцувач се завърта около пръчката. Натискът се регулира така, че да се пререже само кората, която се отделя като пръстен. Дървесината не трябва да се наранява.
Успехът на колцуването зависи от няколко важни условия. Преди всичко колцуване трябва да се извършва навреме - 6 до 8 дни след прецъфтяването на лозите. Всяко закъсняване води към отслабване на ефекта от колцуването, а когато се извършва по време на прошарване на гроздето, то не дава никакви резултати.
При лози, рязани по системата Гюйо, се колцува плодната пръчка след извивката, като над отреза трябва да останат не повече от 4-5 грозда. С колцуването се цели да се ускори узряването само на една част от гроздето. Когато над пръстена останат почти всички гроздове на лозата, резултатите са незадоволителни.
Не бива също да се колцуват всички лози. При слабите лози не се получава желаният ефект. За колцуване са подходящи само силните лози. Резултатите ще бъдат още подобри, когато колцуването се комбинира с прореждане на зърната в гроздовете.
Колцуването отслабва силата на лозите, защото пречи за снабдяването на кореновата система с достатъчно асимилати. При ежегодно колцуване на главините отрицателният ефект се засилва. Ето защо върху едни и същи лози колцуването трябва да се извършва през 1-2 години. Уместно е лозите да се разпределят на три части и да се колцуват последователно. Ако отрезът е към върха на плодната пръчка, лозата отслабва незначително.
Прореждане на гроздове и листа
При пререждането на гроздовете се премахват част от зърната, за да се получат рехави гроздове с по-едри и с правилна форма зърна. Такива гроздове са по-красиви, по-добре се приемат от консуматора и са по-трайни при съхраняване. Пререждането се препоръчва само при десертните сортове грозде. Пререждането на гроздовете се извършва рано, когато зърната достигнат едрината на грахово зърно, с малки ножички, краищата на кои то са извити. Премахва се обикновено връхната част на грозда. Прореждането трябва да се извършва внимателно, в хладните часове на деня, без много пипане и извиване на гроздовете.
Когато лозите на десертните сортове са претоварени с гроздове, ще се получи голяма реколта, но с влошено качество. В такива случаи се препоръчва прореждане и на гроздовете. Пререждане на гроздовете може да се извърши на два пъти: първото, преди цъфтежа заедно с филизенето, когато се премахват по-слабите плодни леторасти, и второто, след завързването, като се оставят определен брой гроздове в зависимост от възможностите на лозите, т.е. прави се нормиране на гроздето.
Понякога се прибягва и до прореждане на листата. Пререждането на листата се състои в премахване на известен брой листа в основата на леторастите след прошарването на гроздето. Така гроздовете се проветряват по-добре, подобрява се цветът на зърната, ципата им става по-здрава и те по-добре издържат транспортиране и съхраняване. Особено полезно е пререждането на листата, когато по време на зреенето е облачно, хладно и често превалява. В такива години пререждането се препоръчва при всички сортове. Листата се премахват, когато гроздето зрее, като се внимава да не се откриват напълно засенчените дотогава гроздове и да не се намали чувствително листната маса. В лозята за лично ползване тази операция може да се извърши на два етапа, като първото премахване се извършва рано - в края на юни, началото на юли.
