Старо лозеПонякога се налага на мястото, предназначено за лозе, да бъдат извършени някои подобрителни работи, като изкореняване на дървета, подравняване, унищожаване на плевели и др. Единичните дървета заедно с дебелите им корени се изкореняват на ръка или механизирано, а при риголването се почистват и останалите корени. Ако мястото е било заето с гора, налага се след изкореняването на дърветата 3-4 години да се засява с житни култури.

При наличие на коренищни плевели, площта се третира с раундъп или друг хербицид в съответна концентрация най-малко 2-3 седмици преди риголването.

Когато се налага да се засадят лози на място с голяма подпочвена влажност, то трябва предварително да се отводни (дренира). Това може да стане с открити или закрити канали. Предпочитат се закритите канали. За целта се изкопават ровове, дълбоки от 1,20 до 1,50 м, на дъното на които се поставят ръбести камъни или по-добре специални тръби (колектори). С тях водата се отвежда извън лозето.

При засаждането на малък брой лози в дворни места с тежки почви при запълването на ямките или рововете към пръстта може да се прибави пясък или чакъл. Така ще се подобрят физичните свойства на почвата в ямката и ще се улесни прихващането. Ако мястото е с излишна влага, изкопават се по-дълбоки ямки и ровове и на дъното им се нарежда пласт от ъглести камъни с дебелина 15-20 см.

Когато почвата е кисела, препоръчва се варуване. То може да се извърши със сатурачна вар, която се получава като отпадък в захарните заводи, с пепелина от варниците или с пепелта от изгорели лигнитни въглища в топлоелектрическите централи. Количеството на всеки от тези материали се определя в зависимост от типа и киселинността на почвата. Необходимо е да се потърси съдействието на специалист агроном. Определеното количество сатурачна вар или пепелина се разхвърля върху мястото преди риголването, за да се размеси добре с почвата при извършването му.

Може ли да се засажда ново лозе веднага след изкореняване на старото?

Този въпрос често се поставя от лозарите, особено в райони, където терените, подходящи за лозя, са по-ограничени. Досегашните наблюдения показват, че след изкореняването на старото лозе се налага мястото да остане няколко години в почивка. Ако се ръководим само от съображение за възстановяване на почвеното плодородие, почивката не е необходима, тъй като е възможно чрез обилно торене с органични и минерални торове при риголването съдържанието на хранителните елементи в почвата да се доведе до желаното равнище. Почивката на мястото се налага от други съображения.

В много от старите лозови насаждения почвата е заразена с нематоди и други неприятели, а лозите са болни от вирусни болести, които чрез корените ще се предадат на младите лози. Затова добре е след изкореняването на старото лозе да се извърши дълбока обработка с почистване на корените, след което мястото да се засява поне 4-5 години с житни култури или фуражни треви.