Защо фермерите са толкова ядосани – толкова ли е зле положението?

Трактори, които ръмжат по улиците на столицата и задръстват магистрални възли – такава е картината в Германия през последните няколко седмици.

Още по темата: Няма фермер, няма храна, няма бъдеще

Протестиращите започнаха да излизат по улиците в края на декември, след като правителството обяви, че планира да прекрати субсидиите за дизел и освобождаването от данъци върху селскостопанските превозни средства.

След недоволството на фермерите управляващите в Берлин се съгласиха, че постепенно ще премахне субсидиите за гориво в рамките на две години и ще запази данъчните облекчения за тракторите. И все пак тази частична отстъпка от първоначалните планове не задоволи протестиращите. 

Наистина ли германските фермери са толкова зле, питат от Deutsche Welle.

Поскъпването на храните напоследък е от полза за германските фермери. Според Асоциацията на германските фермери (DBV) една средна ферма на пълен работен ден е реализирала 115 000 евро печалба през 2022/23 г., което е 45% увеличение само за две години.

В доклада си DBV допълва обаче, че приходите не са особено високи в сравнение с месарските магазини или пекарните. Освен това фермите често наемат други членове на семейството без заплата. Въпреки това средните печалби все още изглеждат стабилни в сравнение със средната заплата в Германия.

Фермерската асоциация обаче е по-песимистично настроена за настоящата 2023/24 стопанска година. Фермите са инвестирали значително по-малко, посочва нейният президент Йоахим Руквид. В допълнение на това цените на зърното, маслодайните култури и млякото отново вървят надолу.

Земеделието в Германия генерира едва малко под 1% от БВП. Страната обаче е лидер на пазара в ЕС, когато става въпрос за производството на мляко, свинско месо и картофи. А през последното десетилетие Германия увеличи пазарния си дял и на много други продукти.

Но земеделието е много повече от икономика. Йоахим Руквид твърди, че сега на карта е не само бъдещето на фермерските семейства, но и бъдещето на страната и нейната продоволствена сигурност.

Държавните субсидии за дизелово гориво спестяват на една ферма на пълен работен ден няколко хиляди евро годишно. Намаляването им е болезнено за повечето стопанства, но е поносимо, обяснява директорът на Института за развитие на селското стопанство „Лайбниц” Алфонс Балман. Това означава загуба на приходи между 1 и 3%. „Онова, което се крие по-надълбоко обаче, е голямата обща несигурност в земеделието”, казва той.

Протестите са „много повече от данъчни облекчения за селскостопански дизел и превозни средства“, убеден е Карстен Хансен от Германската асоциация на млекопроизводителите (BDM). Съобщението за съкращенията на субсидиите беше само капката, която преля чашата, допълва той.

Докато германското земеделие изглежда процъфтяващо на пръв поглед, картината има доста нюанси. Печалбите варират в широки граници според вида на селскостопанския бизнес, региона или размера на фермата.

Вече повече от десетилетие броят на фермите в Германия намалява с над 1% годишно. Повечето от тях са малки ферми, а броят на големите расте.

Общата селскостопанска политика на Европа (ОСП) има бюджет от 387 млрд. евро за периода 2021-2027 г. Субсидиите от ЕС се разпределят според размера на земеделската земя, така че големите страни членки Франция, Испания, Германия, Италия и Полша получават най-много.

Германия получава 6 млрд. евро годишно. По-голямата част отива при фермерите като директни плащания въз основа на размера на стопанството. Така големите ферми, които често са по-добре от малките, получават повече.

В допълнение към средствата от ЕС германските фермери получават субсидии на национално и федерално ниво. Цените на земята, пазарите на дребно и националната политика също трябва да бъдат взети предвид.

Минималната работна заплата в Германия , която наскоро беше увеличена до 12,41 евро на час, също е почти два пъти и половина повече от тази в Полша например. Това поставя германските фермери, зависими от сезонни работници, в значително неизгодно положение, казва евродепутатът Норберт Линс.

И докато данъкът върху дизела в 18 държави от ЕС може да е по-нисък от този в Германия, той е още по-висок в Холандия, Полша и Франция.

Според германското правителство подпомагането за дизеловото гориво е едва около 6% от общите субсидии за селското стопанство. Съществуват и други субсидии. 

През стопанската 2021-2022 г. около 37% от тези субсидии са идвали от федералното и местни правителства, а останалите около 57% са европейско финансиране. Пак за същия период едно средно стопанство е получило почти 48 000 евро под формата на преки субсидии. Тоест държавното подпомагане представлява значителен дял от доходите на стопанствата, посочват управляващите в Берлин.