Безкраен срам. Това е усещането след това, което сме принудени да наблюдаваме в последните седмици. 

Заради едни 47,5 млн. лв.

Толкова е сумата, която е предвидена за de minimis, за който в момента тече прием. 

- за сектор „Животновъдство“ в т.ч. пчелен мед: 23 750 000 лв.
- за сектор „Растениевъдство“:  23 750 000 лв.

От месеци министърът на земеделието Кирил Вътев заявява, че тези пари ще се разпределят между най-малките земеделски производители и тези, които досега не са получавали подпомагане. 
 
Той обяви, че според критериите в Стратегическия план за животновъдството това са стопанства с до 150 говеда или до 300 овце, за плодове и зеленчуци - до 300 дка.

Ден по-късно не се чу реакция по този въпрос. Напротив, Димитър Зоров и негови колеги - преработватели на мляко, имаха пресконференция, чиято тема бе на съвсем различна тема. 

В края на октомври се появи желание за спешно спасяване на българското мляко, но проблемът тогава беше, а и сега е, ставките за говедовъдите в Стратегическия план. 

Одобрената сума за de minimis помощта стана ясна в началото на ноември - 47,5 млн. лв.

Ще каже човек, че милиарди се разделят. 

Ако, да речем, тези пари се дадат на всички, както пламенно Мария Степанчева иска в речите си и в последвалата пресконференция от вторник, а след това и пред депутатите от Комисията по земеделие, дали наистина ще се вдигне това млечно говедовъдство на крака и ще тръгне към безкрайните пазари. 

Реално кои са малки фермери не е ясно. Самият министър Вътев го припомни пред депутатите в земеделската комисия, която се превърна в поредният панаир и сеир. 

Според Вътев е направен анализ на структурата на стопанствата и на техния брой - при говедата има най-голям брой с до 50 животни, до 200 животни и над 200. При дребните преживни животни са до 300 - те са най-голям брой, и над 300. 

Това е обяснението на министерството за опита за дефиниране на “малките”, само че в България всеки тълкува възможностите според своите интереси. 

Според Степанчева, която ръководи Асоциацията на биволовъдите в България, малки са тези, които имат работници до 250 човека. В животновъдството всички са малки, каза тя. 

“Идеята е ставките за най-малките да бъдат най-високи, защото спрямо най-малко площ и най-малък брой животни, те пак ще получат най-малко. 

Големите ще получат най-ниска ставка, но те ще получат на база на високия си брой животни”, обясни за пореден път министър Вътев. 

Но Степанчева от своя страна настоя, че в деня, в който е подписан мемурандума, според нея е добавена думата “малки” - а не било говорено за тях.  

47,5 млн. лв.

Самата помощ de minimis означава минимална помощ и незапознат със ситуацията на сектора човек би бил изключително озадачен от ситуацията: 

Държавата иска да даде на малките помощ, но големите са сърдити, че няма да вземат и те...

“Ние решихме тези средства да бъдат разпредебени по равно на всички”, заяви Степанчева пред депутатите, но малко след това изрази недоволство, че и коне под селекционен контрол са допустими. 

Е, нали за всички, конете не попадат ли във всички или “всички” са други, които трябва да се определят допълнително? Не е ясно.  

Димитър Зоров, който ту е производител, ту е преработвател даде примери с неидентична ситуация през 2009-а година и вплете поголовното клане във фермите, като обобщи драматичната ситуация във сектор “Животновъдство”. 

Загадка е как браншови представители, които от години са в работни груни и почти през ден в министерството на земеделието, не са успяли да убедят администрацията, че секторът е в лошо състояние, проблемите, за които говорят не са от днес, а сега, внезапно готвят и протести за това. Явно е дошло времето, знае ли човек. 

Заседанието на комисията по земеделие се превърна в селска бръснарница - кой на кого какво казал по коридорите на министерството, кой бил сатана, пък кой ще изпраща ОЛАФ...  Капак бе изгонването на Бойко Синапов от залата лично от председателя на комисията Десислава Танева. Цирк, който дори изглеждаше по сценарий. 

На фона на това, че основно се говори за пари, Синапов обяви: “Ние не ламтим за средства”.

Кирливите ризи не спряха - имало “заигравки” с политици и зам.-министри.

Има, то се вижда кой на кого се моли да го спасява тези дни. 

Ако обаче се оттеглим малко назад и погледнем цялата политическа картина в страната, ясно се вижда, че всичко това не е просто ей така - да дадем de minimis и на “големите”.  

Откога всъщност това е лайтмотив? Нали всички се бореха за малките, за неоправданите? 

Кой всъщност ще бъде на протеста - малките, големите, работниците във фермите на конкретни хора, автобуси с платени клакьори? 

Нали постоянно се говори и пише, че една група “големи” обира всички субсидии, а малките страдат, нямат пазари и изнемогват...  

47,5 млн. лв. 

Битката не изглежда в защита на членовете на организациите, които председателстват лидерите им, защото всъщност има такива, които не знаем точно колко души представляват. Може и себе си само. 

Не сме виждали списъци с членове или да са организирали семинари, както правят други - там реално и журналистите могат да се запознаят с членската маса на една или друга организация. Реални хора, с реални проблеми. 

Битката изглежда по-голяма и вдъхновена от друго място, а думите за спасителите, месиите и защитниците - определено не липсват от дневния ред на различни политици и ние тайно се надяваме да не сме прави.